Еврипид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Премахната редакция 7350502 на Sloncheto1996 (б.) |
||
Ред 7:
починал-място=[[Древна Македония|Македония]]
}}
'''Еврипид''' ({{lang-grc|Εὐριπίδης, ''Еурипидес''}}) е поет и драматург, ученик на [[Софисти|софистите]] Анаксагор, Продик и Протагор и приятел на Сократ. Буквално преведено, „Еврипид“ означава „мъдър, преуспяващ“. Общо взето за него се знае много малко – причината е, че той разчупва канона на старогръцката трагедия и за древните гърци не е представлявал голям интерес, но хората от по-новото поколение обаче виждат в лицето на Еврипид най-добрият драматург. Той е един от най-великите трагици на [[Класически период в Древна Гърция|Класическа Гърция]], заедно с [[Есхил]] и [[Софокъл]].
Ред 17:
Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите“ (405 г. пр. Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни.
Еврипид е бил най-младият от групата трагедисти, които са били почти съвременници. Първата му пиеса станала реалност 13 години след дебюта на Софокъл и едва 3 години след шедьовъра на Есхил ‚Орестея‘. Въпреки това тримата остават недооценени, тъй като не са допринесли много за битката и победата над Персия по време на „Битката при Саламис“. В тази битка се е сражавал само Есхил, Софокъл е бил твърде млад, затова само е участвал в отпразнуването на победата, а Еврипид е бил роден в деня, в който битката е започнала. Сведенията, че е писал творбите си в пещера са често срещани, което, може би символизира уединението на такъв интелект, който е с много по-напред от другите. По голямата част от живота му, както и кариерата протичат точно когато е била борбата между Атина и Спарта за господство в Гърция, но той така и не доживява края на тази битка. Твърди се, че Еврипид е бил убит от хрътките на крал Арчелъс в Македония и също така, че гробът му, край Пирея, бил ударен от светкавица – знак, че притежавал уникални сили, за добро или лошо (според днешни теории смъртта му била причинена от суровите зимни условия в Македония). Плутарх описва, че катастрофалният провал на сицилианската експедиция довел гражданите на Атина до това да обменят интерпретации на творбите на Еврипид за храна и вода с враговете. Плутарх също така е източникът, който разказва историята за спартански генерали, които превзели Атина и планирали да избият и поробят народа
▲Еврипид е бил най-младият от групата трагедисти, които са били почти съвременници. Първата му пиеса станала реалност 13 години след дебюта на Софокъл и едва 3 години след шедьовъра на Есхил ‚Орестея‘. Въпреки това тримата остават недооценени, тъй като не са допринесли много за битката и победата над Персия по време на „Битката при Саламис“. В тази битка се е сражавал само Есхил, Софокъл е бил твърде млад, затова само е участвал в отпразнуването на победата, а Еврипид е бил роден в деня, в който битката е започнала. Сведенията, че е писал творбите си в пещера са често срещани, което, може би символизира уединението на такъв интелект, който е с много по-напред от другите. По голямата част от живота му, както и кариерата протичат точно когато е била борбата между Атина и Спарта за господство в Гърция, но той така и не доживява края на тази битка. Твърди се, че Еврипид е бил убит от хрътките на крал Арчелъс в Македония и също така, че гробът му, край Пирея, бил ударен от светкавица – знак, че притежавал уникални сили, за добро или лошо (според днешни теории смъртта му била причинена от суровите зимни условия в Македония). Плутарх описва, че катастрофалният провал на сицилианската експедиция довел гражданите на Атина до това да обменят интерпретации на творбите на Еврипид за храна и вода с враговете. Плутарх също така е източникът, който разказва историята за спартански генерали, които превзели Атина и планирали да избият и поробят народа й, но не го направили, тъй като на един от банкетите след победата те били приветствани с една от творбите на Еврипид – „Електра“: „те сметнаха, че да изтребят град, който ражда такива таланти би било варварско“.
'''Комичен живот'''▼
Трагедистите често са били обект на присмех, най вече от комиците, по времето на драматичните фестивали Дионисия и Леная, а на Еврипид са се присмивали най-много от всички. Аристофан го е използвал като герой в най-малко три негови произведения: The Acharnians, Thesmophoriazusae, The Frogs.
Аристофан всъщност използва методите на Еврипид, вместо да ги сатиризира в пройзведенията си. Дори веднъж Кратинус, негов колега, му се присмива и го нарича ‚господаря на детайлите‘. Според друг комик Телеклид съавтор на пиесите, които са правени за Еврипид бил самият Сократ. Според Аристофан предполагаемият съавтор бил известен актъор Сефисофон, който спял в къщата на Еврипид и също така и с жена му, а пък Сократ през това време обучавал ученици.
В The Frogs, написана след смъртта на Еврипид и Есхил, Аристофан представя бога Дионис, който се спуска в царството на мъртвите при Хадес в търсене на добър писател, който да върне обратно в Атина. След дебат на двамата покойници, Дионис избира да върне Есхил обратно, тъй като има повече заслуги и ще е повече от полза, богът отказва да вземе Еврипид като казва, че той е просто умен, нищо повече от това. Такива комични ‚факти‘ показват само, че жителите на Атина са вярвали в Еврипид, макар и не толкова на неговия интелект, поне не и по време на дългата война със Спарта. Есхил написал свой собствен епитаф като възпоменава живота си като войн, който се сражава за Атина в битката с Персия, той не споменава нищо за успеха си като писател. Софокъл пък е бил прославен от свойте си последователи за неговите приноси към обществото, но за Еврипид не се споменава никъде, освен това че е драматург – най вероятно е бил „отдаден на книгите отшелник“. Еврипид е представен като точно такъв в творбата на Аристофан „The Acharnian“
'''Животът на един трагик'''▼
Първото участие на Еврипид било в Дионисии, извесният драматичен фестивал в Атина, през 451 BC, една година след смъртта на Есхил, но Еврипид успял да спечели чак през 441 BC. Последното му представяне там било през 408 BC. През 405 BC, когато той е вече починал, на фестивала се представят The Bacchae и Iphigenia in Aulis, които грабват първото място и го номинират, посмъртно, за победител. Пиесите на Еврипид успяват да спечелят общо пет първи места.
Line 36 ⟶ 33:
По-голямата част от творбите му са били изгубени, но тези, които са запазени пак не успяват да ни представят много за неговото духовно изграждане. В Bacchae той връща обратно хоровия състав и приветстващата реч, така както е било редно за една трагедия. Тази пиеса става кулминацията на регресивната тенденция и архаизма, които били обхванали последните му творби. Говорело се, че Bacchae е била написана в дивите земи на Македония и това, че драматизирала една от примитивните страни на гръцката религия и затова някои от днешните учени описват тази творба като:
▲- Приемане на атеизма
▲- Един от опитите на поета да се отърве от вярата в боговете
▲- Доказателство за раждането на ново вярване, че вярата не може да се счита за рационална
В една от първите му творби „Медея“ той включва реч, написана в негова защита, за това, че е издигнат интелектуално много повече от другите, но странното е, че дава тази реч на главната геройня
*
* На сцената Еврипид дискутира въпроси <nowiki>''</nowiki>на деня<nowiki>''</nowiki>: брака, съпружеската вярност, богатството и щастието, социалното равенство. Героите му често разсъждават аналогично и с психологическа задълбоченост.
* Човекът у Еврепид влиза в конфликт с канона на атическата трагедия, предполагащ всеобщ идеален човешки образ. Трагикът понякога се интересува от отделна черта или дори емоция. Най- силните трагични характери на Еврипид представят
* Хорър
* Търси ефективност и зрелишност, често добрите герои се показват лоши, алошите-добри.
* Персонажите на Еврипид често спорят.В късните творби на Еврипид има стремеж към усложняван на действието и натрупване на епизоди, както и вмъкване на разнообразни сценични ефекти.
| |||