Еврипид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
източници за текста?? |
||
Ред 17:
Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите“ (405 г. пр. Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни.
Еврипид е бил най-младият от групата трагедисти, които са били почти съвременници. Първата му пиеса станала реалност 13 години след дебюта на Софокъл и едва 3 години след шедьовъра на Есхил ‚Орестея‘. Въпреки това тримата остават недооценени, тъй като не са допринесли много за битката и победата над Персия по време на „Битката при Саламис“. В тази битка се е сражавал само Есхил, Софокъл е бил твърде млад, затова само е участвал в отпразнуването на победата, а Еврипид е бил роден в деня, в който битката е започнала. Сведенията, че е писал творбите си в пещера са често срещани, което, може би символизира уединението на такъв интелект, който е с много по-напред от другите. По голямата част от живота му, както и кариерата протичат точно когато е била борбата между Атина и Спарта за господство в Гърция, но той така и не доживява края на тази битка. Твърди се, че Еврипид е бил убит от хрътките на крал Арчелъс в Македония и също така, че гробът му, край Пирея, бил ударен от светкавица – знак, че притежавал уникални сили, за добро или лошо (според днешни теории смъртта му била причинена от суровите зимни условия в Македония). Плутарх описва, че катастрофалният провал на сицилианската експедиция довел гражданите на Атина до това да обменят интерпретации на творбите на Еврипид за храна и вода с враговете. Плутарх също така е източникът, който разказва историята за спартански генерали, които превзели Атина и планирали да избият и поробят народа ѝ, но не го направили, тъй като на един от банкетите след победата те били приветствани с една от творбите на Еврипид – „Електра“: „те сметнаха, че да изтребят град, който ражда такива таланти би било варварско“.
Ред 25:
Аристофан всъщност използва методите на Еврипид, вместо да ги сатиризира в пройзведенията си. Дори веднъж Кратинус, негов колега, му се присмива и го нарича ‚господаря на детайлите‘. Според друг комик Телеклид съавтор на пиесите, които са правени за Еврипид бил самият Сократ. Според Аристофан предполагаемият съавтор бил известен актъор Сефисофон, който спял в къщата на Еврипид и също така и с жена му, а пък Сократ през това време обучавал ученици.
В The Frogs, написана след смъртта на Еврипид и Есхил, Аристофан представя бога Дионис, който се спуска в царството на мъртвите при Хадес в търсене на добър писател, който да върне обратно в Атина. След дебат на двамата покойници, Дионис избира да върне Есхил обратно, тъй като има повече заслуги и ще е повече от полза, богът отказва да вземе Еврипид като казва, че той е просто умен, нищо повече от това. Такива комични ‚факти‘ показват само, че жителите на Атина са вярвали в Еврипид, макар и не толкова на неговия интелект, поне не и по време на дългата война със Спарта. Есхил написал свой собствен епитаф като възпоменава живота си като войн, който се сражава за Атина в битката с Персия, той не споменава нищо за успеха си като писател. Софокъл пък е бил прославен от
=== Животът на един трагик ===
Първото участие на Еврипид било в Дионисии,
Пиесите на Еврипид, Есхил и Софокъл се различавали доста – разлика в поколенията, която най-вероятно се дължи на софисткото просветление по средата на 5-и век. Есхил все още използвал
По-голямата част от творбите му са били изгубени, но тези, които са запазени пак не успяват да ни представят много за неговото духовно изграждане. В Bacchae той връща обратно хоровия състав и приветстващата реч, така както е било редно за една трагедия. Тази пиеса става кулминацията на регресивната тенденция и архаизма, които били обхванали последните му творби. Говорело се, че Bacchae е била написана в дивите земи на Македония и това, че драматизирала една от примитивните страни на гръцката религия и затова някои от днешните учени описват тази творба като:
Ред 37:
* Доказателство за раждането на ново вярване, че вярата не може да се счита за рационална
В една от първите му творби „Медея“ той включва реч, написана в негова защита, за това, че е издигнат интелектуално много повече от другите, но странното е, че дава тази реч на главната
{{източник|== Особености на Еврипидовата драматургия ==
* Евриепид остава неразбран от съвременниците си, тъй като е много по-реалистичен от нормата на атическата трагедия и се отклонява от нейния поучително-възвишен характер.
* На сцената Еврипид дискутира въпроси <nowiki>''</nowiki>на деня<nowiki>''</nowiki>: брака, съпружеската вярност, богатството и щастието, социалното равенство. Героите му често разсъждават аналогично и с психологическа задълбоченост.
Ред 45:
* Хорър остава 15 души. Той е изведен т действието и служи за общ фон.
* Търси ефективност и зрелишност, често добрите герои се показват лоши, алошите-добри.
* Персонажите на Еврипид често спорят.В късните творби на Еврипид има стремеж към усложняван на действието и натрупване на епизоди, както и вмъкване на разнообразни сценични ефекти.|2016|06|29}}
== Произведения ==
|