Мартин V: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Роденият около 1368 г. Одоне произхожда от влиятелното в Рим благородническо семейство ''[[Колона (род)|Колона]]''. Членовете на фамилията са издигани до високи аристократични санове, като братът на бъдещия папа — Джордано, получава титлите [[принц]] (княз) на [[Салерно]] и [[херцог]] на Веноза. Самият Одоне още като юноша е обявен за [[апостолически протонотарий]] и кариерата му бързо напредва във възходяща прогресия. Ръкоположен е за [[епископ]] на [[Урбино]] през 1390 г., а след 1405 г. вече е носи [[кардинал]]ска шапка, макар и само като кардинал-дякон, най-младшата кардиналска длъжност. Одоне Колона е посочен за делегат и представител на Александър V (антипапа) за изслушването на [[Реформация|протестантския реформатор]] [[Ян Хус]] през 1410 г. Пътят отново среща Колона с Хус на [[Констанцки събор|събора в Констанц]], когато последният е арестуван и [[Аутодафе|екзекутиран]] като [[еретик]], а кардиналът е номиниран и избран за новия папа Мартин V.
== Понтификат ==
На[[6 ноември]] [[1417]] година участниците в [[Констанцски събор|Констанцския събор]] в лицето на 23 [[кардинал]]и и 30 представители на „христианските нации“ — [[Германия]], [[Англия]], [[Испания]], [[Франция]] и [[Италия]] ([[Полша]] е причислена към германската нация) — единодушно избрат за [[папа ]] четиридесет и девет годишния [[кардинал]] Колона<ref name=Ott>[http://www.newadvent.org/cathen/09725a.htm Ott, Michael. «Pope Martin V.» The Catholic Encyclopedia. Vol. 9. New York: Robert Appleton Company, 1910. 25 Jul. 2014]</ref>. Новоизбраният [[папа ]], нямащ висши санове, в течение на три дни е посветен последователно в [[дякон]], [[свещенник]]и, [[епископ]], което е необходимо придобиване на върховната власт в църквата.
Новоизбраният глава на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] започва [[понтификат]]а си с надеждите на целия християнски свят да прекъсне разделението, изгнанието и срамните години за папската институция. Той успява, като консолидира властта и икономическата стабилност на папството, но и за миг не демонстрира желание за промяна и диалог с реформаторите от Средна и Западна Европа — последователите на Хус и [[Джон Уиклиф]]. Той дори издава едикт ([[Була|папска була]]) за преследването им, който дава началото на [[Хусистки войни|религиозните Хусистки войни]].▼
Новоизбраният глава на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] започва [[понтификат]]а си с надеждите на целия християнски свят да прекъсне разделението, изгнанието и срамните години за папската институция.
След тържествената коронация, без да дочака закриването на събора, Мартин V тръгва към [[Италия]].Но пътят към [[Рим]] му заема три години. Свободното встъпване в [[Рим]] е нужно да се купи от [[Джована II Неаполитанска]], кралица на [[Неапол]], която дълго търгува, и от самозвания [[кондотиер]] [[Брачио да Монтоне]], който, ползвайки се от хаоса, завзема властта в [[Папска област|папската държама]]. Самото влизане на Мартин V във Вечния град не носи триумфален характер: разрушени домове, пустеещи дворци и разграбените църкви свидетелстват за дълбокия упадък на изоставената от [[папа |папите]] столица на христианството. Мартин V енергично се заема с възстановяването на града. Той много сдържано се отнася към решенията на завършилия [[Констански събор ]]<ref name=Ott/>.
▲
== Мартин V и робството ==
Робството е
По мнението на историка Кит Бъртън, Мартин санкционира кръстоносния поход против Африка през [[1418 ]] г., и това е, в съответствие с по-късната була ([[1441]]), за санкциониране на португалската търговия с африкански роби<ref>{{Harvnb|Burton|2007|p=197}}.</ref>. През март [[1425]] е издадена була, която заплашва с отлъчване всеки христиански търговец на роби<ref>{{Harvnb|Davis|1988|p=100}}.</ref>. През юни [[1425]] Мартин предава на анатема тези, които продават роби-христиани на мюсюлманите<ref name="The Papacy and the Levant, p. 46"/>. Това само усилва търговията с африкански роби. Така, [[Енрике Мореплавателя]] подарява на папата десет чернокожи роби<ref>{{cite book |title=A history of Christianity in Asia, Africa, and Latin America, 1450–1990 |page=144 |location=Grand Rapids, MI |publisher=W.B. Eerdmans |isbn=0802828892 |year=2007 |editor1-first=Klaus |editor1-last=Koschorke |editor2-last=et al. }}</ref>. Мартин поддържа колониалната експанзия.
| |||