Плавт: Разлика между версии

Не се знае много за ранния живот на Плавт. Смята се, че е роден в Сарсина, малък град в Емилия Романя в Северна Италия, в около 254 пр.н.е. Според Морис Марпълс, Плавт е работил като дърводелец или сценичен работник в ранните си години. Именно от тази работа се смята, че произхожда любовта му към тетъра. С течение на времето, актьорският му талант бил открит и той приел имената „Maccius“ (клоунски герой в популярни фарсове) и „Плавт“ (термин, който означава или „дюстабан“ или „плоски уши“, като ушите на куче). Легендите разказват, че той спечелил толкова много пари, че започнал свой мореплавателен бизнес, но парите, които бил вложил бързо пропаднали. След огрмомниятогромният му провал му се наложило да работи като общ работник и да изучава гръцката драма и по-специално „Нова комедия“ на Менандър. Придобитите знания му дали възможността да напише свои пиеси, които били поставени на сцена в периода между 205 – 184 г. пр.н.е. Плавт постигнал такава полулярност, че самото му име станало белег за театрален успех. Комедиите на Плавт са предимно пригодени по гръцки модели за римска публика и често са основани пряко на творби на гръцки драматурзи. Той преработвал гръцките текстове, за да им придаде привкус подходящ за местната римска публика. Неговите произведения са най-ранните оцелели непокътнати текстове в Латинската литература.

[[Плавт]] бил често обвиняван, че учи обществото в подигравки и безразличие към боговете. Всеки герой в пиесите му би могъл да се сравни с Бог. Независимо дали героят е почитан или му се присмиват, това било унизително за боговете. Тези препратки включвали персонажи, които сравняват смъртна жена с бог или казвали, че той по-скоро би бил обичан от смъртна жена, а не от боговете.

Въпреки това, когато един герой се присмива на бог, то това обикновено е знак за ниско реноме. [[Плавт]] може би прави това, за да деморализира героите. Войници често са тези, които носят присмех сред бога. Младите мъже, чиято роля е да представляват по-висока социална класа, често подценяват боговете в своите коментари за тях. Паразити, сводници и куртизанки често почитат боговете с оскъдни церемонии. Много е вероятно, по времето на Плавт вече да е имало доста скептицизъм по отношение на боговете. [[Плавт]] не насърчава да не се почитат боговете, а просто отразява идеите на своето време. Като цяло държавата е контолиралаконтролирала сценичните изяви, и пиесите на Плавт биха били забранени, ако са твърде рисковани.

За да се разбере новата гръцка комедия на [[Менандър]] и неговите прилики с [[Плавт]], е необходимо да се направи съпоставка между дните на „Старата гръцка комедия“ и еволюцията ѝ до „Новата комедия“. Древногръцкият драматург, който най-добре олицетворява „Старата комедия“ е Аристофан. Той е драматург на 5-ти век в Атина, който пише произведения на политическа сатира, като „Осите“, „Птиците“, „Облаци“. Произведенията на Аристофан се открояват с критическия си коментар за политиката и обществените ценности, което е ключов компонент за Старата комедия.

За разлика от [[Аристофан]], [[Плавт]] избягва дискусията на актуални събития в неговите комедии.

Новата гръцка комедия значително се различава от творбите на [[Аристофан]]. Най- значимата разлика, според [[Дана Ф. Сютън]] е, че „Новата комедия“, в сравнение със „Старата комедия“, е „лишена от сериозна политическа, социална или интелектуална съдържателност“. Рискът, който [[Аристофан]] поема с пиесите си несъмнено липсва в пиесите на [[Менандър]], включващи се в Новата гръцка комедия. Вместо това, фокусът пада върху дома и семейството – нещо, което римляните, включително и [[Плавт]], могат лесно да разберат и усвоят.

==== Връзката баща-син =====

Една от основните теми в „Новата гръцка комедия“ е връзката между бащата и сина. Например в произведението на [[Менандър]] „Изневяра“, фокусът пада върху предателството между възрастовите групи и приятелите. Отношенията между бащата и сина са много силни и синът винаги остава верен на баща си. При Плавт, от друга страна, фокусът е също върху отношението и връзката между баща и син, но при него виждаме предателство между двамата мъже, нещо което не се наблюдава при [[Менандър]].

Има акцент върху правилното поведение на бащата и сина, което както изглежда, е било доста важно за римското общество по времето на [[Плавт]].

Това става основната разлика и същевременно сходство между Менандър и Плавт. И двамата създават ситуации, които са склонни да се развива в лоното на семейството. И двамата автори, чрез своите пиеси, отразяват едно патриархално общество, в което отношението баща-син е от съществено значение за правилното функциониране и развитие на домакинството. Това вече не свързано с политиката, както в „Старата гръцка комедия“, а е изявление за битовите отношения и правилното поведение между един баща и неговият син. Но отношението към тази връзка в семейството, изглежда много по-различно – то представлява отражение на това как световете на [[Менандър]] и Плавт значително се различават.

Има разлики не само в това как се представя връзката между бащата и сина, но и в начина, по който [[Менандър]] и Плавт пишат поезия. [[Уилям С. Андерсън]] дискутира достоверността на Менандър спрямо достоверността на Плавт и по същество, се казва, че пиесите на Плавт са много по-малко вероятни, отколкото тези на Менандър. Творчеството на Плавт се доближава до фарса в сравнение с това на Менандър. Андерсън твърди, че има неравности в поезията на Плавт, което води до "недоверчивост и отказ от симпатизиране от страна на публиката”.

Героите на [[Плавт]], много от които, изглежда, се появяват в твърде малко от пиесите му, също имат гръцко влияние. Всъщност, след като Плавт е адаптирал своите пиеси именно от гръцки, би било трудно да няма и същия тип герои - роби, наложници, войници и старци. Плавт разработва вече създадените персонажи, но им 'инжектира' от собствената си креативност.

Хитрият слуга или ''servus callidus'' играе ролята на експозиция в много от пиесите на [[Плавт]]. Робите в произведенията на Плавт имат два пъти повече монолози от другите герои. Повечето монолози се използват с хумористични и морализаторски цели. Точно защото хуморът и вулгарността са част от комедиите на Плавт, робът се превръща в основен инструмент, който чрез монолога си трябва да 'свърже' публиката и шегата. Хитрият слуга е герой, който привлича изцяло вниманието на публиката и въпреки лъжите и злоупотребите си получава пълна симпатия. Той постига това, използвайки монолог, повелително наклонение и алитерация – всички те са специфични и ефективни езикови инструменти както в правописа, така и в говоримия език.

Все пак не всички реалии са романизирани в драматургията на Плавт. Явно е, че той не е държал много на съдържанието, заложено в пиесите му, тъй като оставя редица алюзии за гръцкия начин на живот, които оставали неразбрани за плебейската римска публика. [[Теренций]], по-високо образованият и по-перфектен римски комедиограф, отбелязва немарливостта на Плавт като преводач и го укорява, че е пропуснал цяла сцена в една адаптация на гръцка пиеса. Трябва да се знае обаче, че тогава плагиатството не подлежало на законови санкции. Плавт си позволявал много свободи в адаптирането като не се страхувал да комбинира сцени от две оригилни гръцки пиеси в латинска комедия (процедурата е известна като контаминация).

Много по-важен е подходът на Плавт към езика. Действието в пиесите му е живо, динамично и изпълнено с шутовски шеги. Бил е способен да разсмее зрителитазрителите само с една находчива дума. Той експлоатира удачно живостта, пикантността и разговорната непринуденост на делничния латински език. Разнообразява стихосложението.

Интригите в пиесите на Плавт са понякога добре организирани и интересно развити, но много по-често те формират рамката, в която се разполагат типично фарсови сценки. Този автор залага предимно на интригата, на подменената самоличност и на подобен кръг похвати. Плавт е наистина драмописец за народа, у когото комичните ефекти произтичат от преувеличението, бурлеската и често грубоватия хумор, динамичния развой на действието и изопаченото (”с главата надолу”) описание на живота. При него често слуги дават заповеди на господарите си, родители са мамени от синовете си, които се нуждаят от пари, за да задоволяват прищявките на момичетата, търговци или войни-самохвалци са надхитрени и се провалят в ухажването или покоряването на желаните момичета. Плавт все пак признава добродетели като честността (в [[„Бакхидите“]]), почтеността (както в „Captivi“) и благородството (в героинята на [[Амфитрион|„Амфитрион“]]).

Пиесите на Плавт са най-ранните литературни творби, написани на латински, съчинени в стихове, достигнали до нас. В тях най-често се използва шестстъпния ямбичен стих (senarius) и седемстъпния трохеичен стих (septenarius), които откриваме и в комедийния театър на [[Менандър]]. Но Плав разнообразява метриката с по-дълги ямбични и трохейни стихове. Метриката е изкусно избрана и предназначена да подчертае настроението на говорещия или ритъма на действието. И тук може да се допусне, че тази разнообразна метрика е вдъхновена от ритмичното разнообразие и изобретателност на изгубените гръцки оригинали. Но по-правдоподобно е да се допуска, че Плавт е използвал народните италийски драматични традиции.

Разговорните стихови редове са били изговаряни, но останалите части били изпявани или монотонно декламирани в акомпанимент на двойна или тънка тръстикова флейта. С тяхната метрична динамика и музикална живост представленията на пиесите на [[Плавт]] вероятно са приличали на мюзикълите, които се появяват по американските и европейските сцени в средата на ХХ век.

[[Мур]] отбелязва, че обикновено местата за сядане във временно изградените театри, където за първи път са изнесени пиесите на Плавт, не достигали за всички, желаещи да видят пиесата. Основният критерий за това, кой да седне, бил социалният статут. Пиесите са се играели публично, за публиката, като най-видните граждани били на предните редове.

Комедиите на Плавт изобилстват от игри на думи. Това е много важен компонент на неговата поезия. Драматургът е голям любител на съчиняването и промяната на смисъла на думите. Нещо, което и [[Уилям Шекспир|Шекспир]] прави по-късно.