Епикурейство: Разлика между версии

Епикурейството първоначално оспорва [[Платонизъм|платонизма]], въпреки че по-късно се превръща в основен опонент на [[Стоицизъм|стоицизма]]. Епикур и последователите му отбягвали [[политика]]та. Философията на Епикур се основава на теорията , че всичкото добро и лошо произтича от усещанията за това какво той определя като удоволствие и болка : "Това е добро , което е приятно и това е лошо , което е болезнено. Ако болката е избрана над удоволствието в някои случаи , това е само защото това води до по-голямо удоволствие. Епикур твърди , че когато човек спре да изпитва болка , спира да се нуждае и от удоволствия. .След смъртта му, неговата школа е оглавена от Хермарх. По-късно, през късната елинистична епоха и през римската епоха, много епикурейски общности процъфтяват (напр. в [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Родос]] и [[Ерколано]]). Поетът [[Тит Лукреций Кар|Лукреций]] е един от най-бележитите римски застъпници на епикурейството. Когато Римската империя загива, учението също е почти замряло. То е възродено едва през 17 век от атомиста [[Пиер Гасенди]], който го приспособява към [[християнство]]то.