Бакаджиците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
да
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 149.62.200.203 (б.), към версия на LordBumbury
Ред 33:
В района на Бакаджиците, както и на [[Сакар]] и [[Странджа]] конна хайдушка дружина води един от най-известните български [[хайдути]] [[Индже войвода]]. Други известни хайдути в района са [[Кара Кольо]], [[Димитър Калъчлията]] и [[Кара Танас]]. През 1861 г. из Бакаджиците дружина води [[Панайот Хитов]].<ref name="EB" />
 
По случай [[освобождението]] на Ямбол през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият<ref>[http://bg.zonebulgaria.com/iugoiztochna/yambol/istoria/ История на Ямбол]</ref> паметник на българо-руската дружба в България — храмът „Св. Александър Невски“. Паметникът пази списъкът на загиналите руски воини и български опълченци от 30-та руска пехотна дивизия. Легендата разказва за духа на немският химик Фридрих Шопенхауер Лайпциг II, който обикаля около паметника всеки път когато има кървава лума, и убива невинни хора. Фридрих е умрял след като месото което е ял, е било натровено от асистентката му.
 
В местността има няколко туристически комплекси и [[хижа|хижи]] (комплекс „Ямболен“, х. „Индже войвода“, х. „Бакаджик“, х. „Пиргуля“), които предоставят възможност за почивен и лечебен [[туризъм]]. Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при [[бял дроб|белодробни]] заболявания.<ref>[http://yambol.government.bg/turisam.htm Туристическа информация за Област Ямбол]</ref> Забележителности в областта са манастирът „Свети Спас“, Ямболски манастир „Възкресение Господне“ и крепостта Калето.Верига от възвишения свързва източните окрайнини на Средна гора със северните ридове на Странджа и отделя Горнотракийската (Ямболско-Елховското поле) от Бургаската низина. Наричат се Бакаджици и се простират на югоизток от гр. Ямбол като 18-километрова дъга покрай долината на р. Тунджа. Името им се свързва с турския глагол „бакмак“, който означава „гледам, виждам“. И наистина, от билото им се разкрива прекрасна панорама във всички посоки, та чак до Черно море. Това е накарало Георги С. Раковски да ги определи като „зренище“. За кратко време (1942-45 г.) те носят официално името Гледките.