Лавина (филм): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gdaganova10 (беседа | приноси) |
Gdaganova10 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 38:
== Сюжет ==
{{сюжет}}
Алпинисти се подготвят за поредното катерене.В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма- взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото ,, колектив<nowiki>''</nowiki>. Тогава възникват и въпросите свързани с доверието, смисъла на дръзновението, ролята на водача, смисъла на катеренето. Изборът е ключов момент. Натрупаните напрежения и недоразумения между членовете на групата са ,, лавина<nowiki>''</nowiki> от чувства и когато снежната лавина ги връхлита, те са затрупани и в преносния и в буквалния смисъл. Пред безжизнените тела на приятелите си, малцината оцелели преомислят понятията като живот, смърт, щастие, любов, отговорност, предателство...▼
Романът “Лавина” /1971/, разказва за трагичната и същевременно героична съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината. Структурата на творбата е особена – включени са отделни новели за преживяванията пред смъртта на част от героите. Може би най-голямото постижение на Блага Димитрова е, че невероятно добре описва колектива, цялото, '''съществото НИЕ, сплотено от една идеология – планината, стремежът нагоре''', имащо собствен морал и закони, собствени страхове и табута, собствена мъка. Стъпка по стъпка по пътя нагоре започват да се открояват частите на цялото. Найден – водачът, на чиито плещи е легнала нелеката задача да бъде сериозен и отговорен, да сочи пътя, да взема решенията. Потърсил свобода в планината, той доброволно поема оковите на отговорността за другите. Бранко и гневът му към всички, които му отнемат свободата, или както той я разбира – '''зрелостта'''. Горазд, Зорка и Андро – трите страни на вечния любовен триъгълник, без който не може нито една компания.
Шестнадесет души поемат към върха и Деян – седемнадесетият, отсъстващият. '''Шестнадесет души се срещат с лавината.''' Едно същество НИЕ умира пред очите на читателя шестнадесет пъти. '''Лавината действа като прераждане,''' за тези, които оцеляват.
Книгата е чист снежно-недокоснат от стъпки вид поезия във форма на проза Всяко едно изречение от нея е като един отделен разказ.
'''Филмът''' се откроява с дълбоки философски подсказки.
▲Алпинисти се подготвят за поредното катерене. В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма- взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото ,, колектив<nowiki>''</nowiki>. Тогава възникват и въпросите свързани с доверието, смисъла на дръзновението, ролята на водача, смисъла на катеренето. Изборът е ключов момент. Натрупаните напрежения и недоразумения между членовете на групата са ,, лавина<nowiki>''</nowiki> от чувства и когато снежната лавина ги връхлита, те са затрупани и в преносния и в буквалния смисъл. Пред безжизнените тела на приятелите си, малцината оцелели
Разликата между романа и филма е в представянето на мислите на всеки един от алпинистите. В книгата тази част се откроява с много по-силна емоционалност, много по-описателно и поетично са представени разсъжденията и мислите им. Във филма тази част е концентрирана само около няколко персонажа. Друга съществена разлика между двете произведения на изкуството е появата на групата чужденци във филма.
= Предистория на сценария =
Line 96 ⟶ 107:
| Момчил
| [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]
|-
|
|
|-
|Мълчаливият
Line 168 ⟶ 182:
| Н. Коларова
|}
▲===Технически екип===
{| class="wikitable"
|-
| |||