Въло Радев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 31:
Служи в [[Българската армия]] (1942 – 1943) и завършва [[Школата за запасни офицери]]. Участва във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]] като [[адютант]] на помощник-командира на X-и пехотен [[полк]]. Ранен на 31 март 1945 г.
 
Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в [[Москва]] при големия майстор Борис Волчек. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „[[Крадецът на праскови]]”, „Цар и генерал”, „[[Осъдени души]]”, който е първият му режисьорски филм „[[Адаптация]]” и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. [[Музей на модерното изкуство|Музеят на модерното изкуство]] в [[Ню Йорк]] съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „[[Крадецът на праскови]]“. Преди него заснема филма "Тютюн" под режисурата на Никола Карабов.
 
[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]] (1967) и [[Почетно звание „Народен“|народен артист]] (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура” (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. [[Доцент]] във ВИТИЗ (1980).