|
}}
=== '''Санкт Петербург''' ({{lang-ru|{{Audio|Ru-Sankt Peterburg Leningrad Petrograd Piter.ogg|Санкт-Петербург}}|r=Sankt-Peterburg}}, {{IPA|sankt pʲɪtʲɪrˈburk}}) е [[град]] от [[Градове от федерално значение на Руската федерация|федерално значение]] в [[Русия]], разположен в северозападната част на страната, при вливането на река [[Нева]] във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]]. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името '''Петроград''', от 1924 до 1991 година – '''Ленинград''', а разговорно е наричан също ''Питер'' и ''Петербург''. ===
=== Основан на [[27 май]] [[1703]] година от цар [[Петър I (Русия)|Петър I]], Санкт Петербург е столица на [[Руска империя|Руската империя]] в продължение на повече от два века (1713 – 1728, 1732 – 1918), с изключение на четиригодишния период 1728 – 1732, когато [[Петър II (Русия)|Петър II]] премества столицата в Москва. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]], на 5 март [[1918]] г. от съображения за сигурност [[Владимир Ленин|Ленин]] отново премества столицата в [[Москва]], но и днес градът често е наричан „северната столица на Русия“. С 5,1 милиона жители днес градът е втори по население в страната след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско [[пристанище]] на [[Балтийско море]]. Тук е седалището на [[Конституционен съд|Конституционния съд]]. ===
=== Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.<ref>V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. [http://www.ciaonet.org/wps/mov02/ Ciaonet.org]</ref> Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното наследство на ЮНЕСКО]]. В Санкт Петербург се намира и [[Ермитаж]]ът – най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната. <ref>{{cite web|url=http://www.geographia.com/russia/peter02.htm |title=Exploring St. Petersburg / The Hermitage |publisher=Geographia.com |date=1990-01-06 |accessdate=2010-01-25}}</ref> ===
=== География ===
=== Разположение ===
=== Разположен е в Северозападна [[Русия]], по крайбрежието на [[делта]]та на река [[Нева]] при вливането ѝ във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]], както и на многобройните острови в самата делта. Площ – 1,4 хил. km<sup>2</sup>. Със своите 4 568 047 жители (2008) той е четвъртият по големина в [[Европа]] и най-северният град с над 1 милион жители. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната [[надморска височина]] на града в централните райони варира в границите на 1 – 5 m, в крайните северни райони – 5 – 30 m, в крайните юг-югозападни – 5 – 22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. ''Дудергофские высоты'') в района на Красное село с максимална височина 176 m. ===▼
▲=== Разположен е в Северозападна [[Русия]], по крайбрежието на [[делта]]та на река [[Нева]] при вливането ѝ във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]], както и на многобройните острови в самата делта. Площ – 1,4 хил. km<sup>2</sup>. Със своите 4 568 047 жители (2008) той е четвъртият по големина в [[Европа]] и най-северният град с над 1 милион жители. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната [[надморска височина]] на града в централните райони варира в границите на 1 – 5 m, в крайните северни райони – 5 – 30 m, в крайните юг-югозападни – 5 – 22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. ''Дудергофские высоты'') в района на Красное село с максимална височина 176 m. ===
=== Климат ===
=== Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случват да са меки. Средната дневна температура през юли е 22°C (72°F); летният максимум е около 34°C (93°F), зимният минимум е около -27°C (-17°F). Рекордно ниската температура е -35,9° C (-33°F), регистрирана през 1883. Средната годишна температура е +4°C (39°F). ===▼
=== Средногодишно в Санкт Петербург има 62 слънчеви дни, преобладават облачните дни и дните с разкъсана облачност. Продължителността на деня в варира от 5 h 51 min (22 декември) до 18 h 55 min (22 юни). В града се наблюдават т. нар. [[Бяла нощ|бели нощи]]. Започват от 25 – 26 май, – когато слънцето се спуска на не повече от 9° зад хоризонта и вечерният [[сумрак]] практически се слива със сутрешния, – и завършват на 16 – 17 юли. ===▼▲=== Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случват да са меки. Средната дневна температура през юли е 22°C (72°F); летният максимум е около 34°C (93°F), зимният минимум е около -27°C (-17°F). Рекордно ниската температура е -35,9° C (-33°F), регистрирана през 1883. Средната годишна температура е +4°C (39°F). ===
=== За града е характерна честа смяна на движението на въздушните маси, което в значителна степен се обуславя от [[циклон]]алната дейност над Балтийско море. През лятото преобладават западни и северозападни ветрове, през зимата западни и югозападни. Веднъж-два пъти през зимата нахлуват чисто северни арктически ветрове и тогава температурата може да спадне под -25 – -30°C. Метеорологичните станции разполагат с данни от 1722 г. Най-високата температура, отчетена в Санкт Петербург за целия наблюдаван период е +37,1°C, а най-ниската е била −35,9 °C. ===▼▲=== Средногодишно в Санкт Петербург има 62 слънчеви дни, преобладават облачните дни и дните с разкъсана облачност. Продължителността на деня в варира от 5 h 51 min (22 декември) до 18 h 55 min (22 юни). В града се наблюдават т. нар. [[Бяла нощ|бели нощи]]. Започват от 25 – 26 май, – когато слънцето се спуска на не повече от 9° зад хоризонта и вечерният [[сумрак]] практически се слива със сутрешния, – и завършват на 16 – 17 юли. ===
=== Средните годишни валежи са 600 mm и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78%. ===▼▲=== За града е характерна честа смяна на движението на въздушните маси, което в значителна степен се обуславя от [[циклон]]алната дейност над Балтийско море. През лятото преобладават западни и северозападни ветрове, през зимата западни и югозападни. Веднъж-два пъти през зимата нахлуват чисто северни арктически ветрове и тогава температурата може да спадне под -25 – -30°C. Метеорологичните станции разполагат с данни от 1722 г. Най-високата температура, отчетена в Санкт Петербург за целия наблюдаван период е +37,1°C, а най-ниската е била −35,9 °C. ===
=== От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 240 mm. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му. ===▼▲=== Средните годишни валежи са 600 mm и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78%. ===
▲=== От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 240 mm. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му. ===
{{Weather box
|location=Климатични данни за Санкт Петербург
[[Файл:Map of Saint-Petersburg in 1720 (Homann).jpg|thumb|План на Санкт Петербург от 1720 г.]]
=== Град Санкт Петербург възниква в историческата област [[Ингрия]], населена през [[Средновековие]]то с [[Финландци|фини]].{{hrf|Williams|1914|33}} През 1611 година [[Швеция|шведите]] основават на мястото на днешния град крепостта [[Нюеншанц]]. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финско, с по-малък брой [[шведи]] и [[немци]]. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в [[Нарва (град)|Нарва]].{{hrf|Kurs|1994|107 – 113}} ===
=== В резултат на т.нар. [[Велика северна война|Велика северна война (1700 – 1721)]] долината на р. Нева е отвоювана от [[Швеция]] и е присъединена към територията на [[Руската империя]]. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 километра по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приет [[27 май]] ([[16 май]] [[стар стил]]), когато са положени основите на първото здание в града – [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]], изградена на [[Заячий остров]] (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си [[фарватер]]ите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и [[Болшая Невка]]. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров [[Котлин (остров)|Котлин]] е построен [[форт]]ът [[Кроншлот]], около който впоследствие израства крепостта [[Кронщат]]. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа. ===▼
▲=== В резултат на т.нар. [[Велика северна война|Велика северна война (1700 – 1721)]] долината на р. Нева е отвоювана от [[Швеция]] и е присъединена към територията на [[Руската империя]]. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 километра по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приет [[27 май]] ([[16 май]] [[стар стил]]), когато са положени основите на първото здание в града – [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]], изградена на [[Заячий остров]] (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си [[фарватер]]ите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и [[Болшая Невка]]. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров [[Котлин (остров)|Котлин]] е построен [[форт]]ът [[Кроншлот]], около който впоследствие израства крепостта [[Кронщат]]. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа. ===
[[Image:Spb 06-2012 Palace Embankment various 14.jpg|thumb|220px|Входът на [[Зимен дворец|Зимния дворец]], част от [[Ермитаж]]а]]
=== За първи проектант и главен архитект на града е привлечен 33-годишният швейцарец [[Доменико Трезини]]. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си. ===
=== В началото (първите десетина години) главната част на града се намира на [[Городской остров]] (Градски остров, дн. Петроградский остров), където се намират [[Гостиний двор]], занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на [[Адмиралтейски остров|Адмиралтейския остров]], където се намират [[Зимен дворец|Зимния дворец]] и [[Летен дворец на Петър I|Летния дворец]] на Петър I с [[Лятна градина|Лятната градина]]. През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а през 1713 г. всички лица, принадлежащи към царския двор, са задължени да се преселят в новия град; тук се премества и Сенатът. През 1712 г. Петър Велики издава указ за създаването на Генерален план на Санкт Петербург, според който за център на града се избира [[Василевски остров|Василевския остров]]. На острова, на който първоначално се намира само [[Меншиковски дворец|Меншиковският дворец]] (на първия генерал-губернатор на града [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]]), са построени пристанищни съоръжения, [[Морски фар|фарове]] и т. н.; там са построени и [[Здание на Дванайсетте колегии|зданието на Дванайсетте колегии]], [[Кунсткамера]]та (първия музей в Русия) и др. През 1725 г. е основана Петербургската академия на науките. ===
=== В средата на 18 век в резултат от пожари и наводнения много сгради в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно състояние (известни са два големи пожара от 1736 и 1737 г., унищожили голяма част от града). През 1737 г. с указ на императрица [[Анна (Русия)|Анна]] е създадена специална градоустройствена комисия, която създава план за развитие на града в три лъча, като за композиционен център е избрана сградата на [[Адмиралтейство (Санкт Петербург)|Адмиралтейството]], а ролята на главна магистрала е отредена на [[Невски проспект|Невския проспект]]. По-късно (1762 г.) тази комисия е реорганизирана и регулира застрояването на малките крайбрежни реки и каналите, формирането на архитектурните ансамбли на градските площади и т. н. На 29 юли 1731 г. е създаден [[Кадетски корпус|Кадетския корпус]], а през 1759 г. – [[Пажески корпус|Пажеския корпус]]; открити са и много училища. Санкт Петербург става един от най-големите научни центрове в Русия. Развива се и културният живот – на 30 август 1756 г. е издаден указ за създаването на първия в страната държавен театър (Александринския театър), а през 1764 г. е основана [[Императорска художествена академия|Императорската художествена академия]]. ===
=== Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 православни черкви и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 г. в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част вече е настлана с [[паваж]] или [[калдъръм]]. През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление – т. нар. Градска дума (рус. Санкт-Петербургская городская дума). ===
=== XIX век ===
| 