Крумовград: Разлика между версии

'''Кру̀мовград''' (до [[1934]] г. — – '''Кошу̀кавак''') е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[Област Кърджали]] и е в близост до град [[Момчилград]]. Градът е трети по големина в областта след [[Кърджали]] и [[Момчилград]] и е административен център на [[община Крумовград]].

До 1934 година градът се е наричал Кошукавак - – в превод от турски означава "надбягване„надбягване под тополите"тополите“. През годините единствено непроменени стоят тополите, а от височината на техните корони най-ясно се вижда, че надбягването продължава, но този път с времето.

През територията на общината преминава река Арда. На нея е разположен един от трите големи язовира - – язовир "Студен„Студен кладенец"кладенец“.

Градът е кръстен на българския хан [[Крум]]. Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е прекъсвал. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски и средновековни крепости, говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи.

По време на Освободителната руско-турска война от 1877- – 1878 година Крумовград е откъснат от Турция, но по силата на решенията на Берлинския конгрес ѝ е върнат. През 1912 г. през Балканската война е присъединен към България.

От вътрешността на страната и от съседните селища прииждат занаятчии, чиновници, преселници от Беломорска Тракия и майстори от смолянските села Славейново и Петково. От 10 - – 12 човека преди 1900 година, през 1914 година жителите стават 100, през 1926 - – 553,през 1944 - – 1400.

В града се развиват грънчарство, медникарство, мутафчийство, абаджийство, папукчийство, а произведените изделия се предлагат в петъчни дни и на панаира "Саит„Саит баба"баба“. Като гъсто населен район, Крумовград е бил околийски център с околийски управител (каймакам), кадия, данъчно управление и полиция.

Със заповед на 18 декември 1914 година се утвърждава създаденото ученолюбиво дружество "Христо„Христо Ботев"Ботев“ с първи председател Вангел Георгиев.

През 1948- – 1949 година с бригадирски труд е построена улица "Васил„Васил Коларов"Коларов“ (дн. "Княз„Княз Борис I"I“) - – пътят за Ивайловград. Прокараното електрическо осветление в града през 1936 година бива възобновено с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград през 1950 година.

Изповядваните от населението религии са [[православие|източноправославното християнство]] и [[ислям|ислямът]]ът.

'''Църква “Св„Св. Иван Рилски”Рилски“, гр. Крумовград'''

Църквата е сравнително нова - – построена през 1934 г. по инициатива на трима жители на града. Строителите са от с. Петково, Смолянско. Осветена е през 1936 г. от пловдивския митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български. Църквата е трикорабна, с дължина 18 м, широчина 10 м и височина 6 м. Куполът е полусферичен, издигнат върху осмостенен барабан, изграден от 8 арки. Изградена е от ломен камък на хоросанов разтвор, частично измазана. Иконостасът и тронът са от дърворезба (орехово дърво), изработени в гр. Пловдив. Широк е 10 м и е висок 4 м. Църквата е действаща, обявена е за паметник на културата. Забележка: Обектът е подходящ за посещение, разположен е в близост до центъра на града.

Княз Борис I въвежда християнството в българската държава през 864 година. Това довежда до усилено строителство на култови сгради - – църкви, манастири и параклиси. Средновековните църкви в Крумовградско са строени от обработени от лицевата страна камъни, споени с бял хоросан. Следи от стенописи има в църквите при селата Черничево и Егрек. По-голямата част от тях се намират в градищата или калетата: Черничево, Егрек, Девесилово.

В района има няколко тракийски светилища, свързани с почитаните от траките култове. Светилището на Сабазий -  – богът на Слънцето, се намира в местността "Църквището"„Църквището“ над село Лимец. По очертанията на терена се вижда, че има кръгла форма, приблизителен диаметър 18 метра и дебелина на зида 1.80 метра. Строено е с ломени камъни, без спойка от хоросан. В миналото районът е разкопаван, като на музея в град Казанлък са предадени бронзови статуйки на Аполон, оброчни плочки на тракийски конник и антични монети.

Тракийските скални ниши са строени на скални масиви, по форма са трапецовидни, елипсовидни и правоъгълни. Размери: основа 17-25 см, височина 45 см, и дълбочина на релефа 7-10 см. Те се намират в близост до тракийски крепости или селища. Верояно в тях са били поставяни малки глинени съдове, които представлявали урнички или погребални дарове. По намерените фрагменти от глинени съдове в подножието на скалите и по керамичния материал от близките крепости, можем да ги датираме от първата половина на Халщадската епоха (9-5 пр.н.е.). Скални ниши има до село Вранско, в левия скат на "Топ„Топ дере"дере“ и на високата скала срещу моста на река Крумовица, наричана "Ак„Ак кая"кая“. Много внушителни са нишите при село Поточница и при село Странджево.

В района на Крумовград са останали следи от средновековни крепости, строени по времето на Втората Българска държава. Преобладава керамиката, украсена чрез сграфито, а монетите са предимно медни и корубести. Открита е колективна находка от 40 сребърни монети на българския цар Иван Александър и сина му Михаил, намерени в местността "Градището"„Градището“ при село Черничево.

* Ежегодно през месец май се провеждат тридневни тържества – -„Крумовградски "Крумовградски светлини"светлини“, по повод празника на града.

* В началото на октомври се провежда ежегодният панаир "Сеит„Сеит баба"баба“.