Уикипедия

Агриани: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
В историческите извори са споменавани и от [[Тукидид]] по повод похода на [[одриси|одриския]] [[цар]] [[Ситалк]] срещу [[македони]]те през [[429 г. пр.н.е.]] През 429 г.пр.Хр. агрианите участват в грандиозния поход на Ситалк I срещу Македония и Халкидика. След смъртта на одриския владетел агрианите отхвърлят върховенството на одрисите и към края на V в.пр.Хр. племето преживява своя подем.
 
Агрианите се споменават в историческите извори главно във връзка със политическите си взаимодействия с [[Македония]]. Те търсят подкрепата на македоните срещу илирите[[илири]]те и одрисите, а пък македоните намират съюзник в тях срещу илирите и пеоните[[пеони]]те, за да запазят северните си граници. Близкото сътрудничество между двете царства започва още при Филип II Македоснки, когато Лангар е негов съюзник при решителните сблъсъци с одриския владетел Крсеблепт[[Керсеблепт]] през 342 и 341 г.пр.Хр. [[Ариан]] свидетелства за пратеническите мисии на Лангар в македонския двор и проява на уважение към наследника на Филип - Александър.
 
Договорните взаимоотношения се запазват и при Александър. Войните на Лангар са споменати при Дунавските походи на македонския владетел, където отрядът от аконтисти (хвърлячи на копия) е съставен от агриани. При завръщането от похода, Лангар посреща Александър със всичките си най-красиви и най-добре въоръжени хипасписти - щитоносци - негова вярна свита, съставена от представители на аристократичния елит на агрианите.
Ред 13:
Те са свързани също и с походите на [[Александър Велики|Александър Македонски]], в които са взели дейно участие, в битката при [[Пелион]], в обсадата на [[Тива]], в битките с [[Персия|персите]] и в преследването на войските на [[Дарий I]].
 
Царят на агрианите, [[Лангар]], съюзник на македоните, е оказалоказва на три пъти голяма помощ на Александър Македонски: предупреждава го за опасен съюз срещу него на няколко племена, населяващи днешна [[Албания]], и по-точно между [[илири]]еца Клит и царя на илирийското [[племе]] [[тавланти]]; обещава му да задържи другите северни племена, така че да не му пречат по време на похода му в [[Илирия]], и му предоставя корпус от 1000 избрани воини агриани.
 
Владетелят на агрианите предусеща намерението на Александър да се справи с илирите, които по време на дунавския поход на македонския владетел се разбунтували. Той предлага помощта си на Александър срещу [[автариати]]те, разположени по средното и горното течение на река [[Морава]], което разспростира своето господство чак до земите на трибалите. По заповед на Александър, Лангар нахлува в земите им и ги плячкосва. Заради решителните си действия Лангар е удостоен с много почести и получава големи дарове, както и обещанието на Александър да даде сестра си Кина за жена, когато агрианският цар дойде в Пела, но това не се случва, защото Лангар заболява и умира скоро след това.
 
Свидетелствата на Ариан за Лангар представят един типичен ранноелинистически владетел от средата на втората половина на IV в.пр.Хр., който води собствена външна политика, съобразена с географското положение на земите му и геополитическата обстановка на епохата. Ето защо, дори след смъртта му, съюзът с Македония се запазва и агрианите отново участват с контингент от аконтисти в експедицията на Александър в Персия. През късният елинизъм средището на агрианите е изместено от [[дентелети]]те, които ги изместват. В политическо отношение обаче те действат напълно възприемайки линията на поведение на своите предшественици и действат в синхрон с последните македонски царе и особено Филип V (221 - 179 г.пр.Хр.)
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Агриани“.