Агриани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
Владетелят на агрианите предусеща намерението на Александър да се справи с илирите, които по време на дунавския поход на македонския владетел се разбунтували. Той предлага помощта си на Александър срещу [[автариати]]те, разположени по средното и горното течение на река [[Морава]], което разспростира своето господство чак до земите на трибалите. По заповед на Александър, Лангар нахлува в земите им и ги плячкосва. Заради решителните си действия Лангар е удостоен с много почести и получава големи дарове, както и обещанието на Александър да даде сестра си Кина за жена, когато агрианският цар дойде в Пела, но това не се случва, защото Лангар заболява и умира скоро след това.
 
Свидетелствата на Ариан за Лангар представят един типичен ранноелинистически владетел от средата на втората половина на IV в.пр.Хр., който води собствена външна политика, съобразена с географското положение на земите му и геополитическата обстановка на епохата. Ето защо, дори след смъртта му, съюзът с Македония се запазва и агрианите отново участват с контингент от аконтисти в експедицията на Александър в Персия. През късният елинизъм средището на агрианите е изместено от [[дентелети]]те, които ги изместват. В политическо отношение обаче те действат напълно възприемайки линията на поведение на своите предшественици и действат в синхрон с последните македонски царе и особено Филип V (221 - 179 г.пр.Хр.)<ref>Arrian, Peripl. 24. Ammian, Marcelin 14.</ref><ref>Фол, В.; Попов Д.; Йорданов, К. "Царете на траките", София 2015, ИК ТаНаКра</ref>
 
== Литература ==