Разлика между версии на „Бариерата (филм)“

38 байта изтрити ,  преди 3 години
м
}}
 
=== '''„Бариерата“''' е [[българскоБългарско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматиченДраматичен филм|драма]]) от 1979 година на режисьора [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], по сценарий на [[Павел Вежинов]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Цибулка]]. ===
 
==Състав==
 
== Сюжет ==
Композиторът Антони Манев [[Инокентий Смоктуновски|(Инокентий Смоктуновски]])- разведен и крайно отегчен, води самотен и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея [[Ваня Цветкова|(Ваня Цветкова]]). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.
 
ТвърдиТвърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което има своите необичайности, например  това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях.  Една вечер тя решава, че Антони е готов  заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последният си полет отвъд невъзможното…
 
„Бариерата” разказва  една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената  матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не й позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно  тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да  повярва в изключителното.
 
== "Бариерата" в контекста на времето си ==
До 1989-та година киното у нас несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава.  Политическата и обществена обстановка у нас тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци” са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие  и извън социалистическата тематика.  Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ [[Под игото (филм, 1976)|Под игото]]” , “ [[Тютюн (филм)|Тютюн]]” , “Железният светилник ”,  “ Крадецът на праскови“ , “ [[Шибил (филм)|Шибил]] ”,  „[[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]]”, “[[Козият рог (филм, 1972)|Козият рог]]” и други.  Като безспорен майстор се утвърждава  '''[[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]]''', наред с [[Рангел Вълчанов]], [[Георги Дюлгеров]] и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата” се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, полага усилия да превъзмогне наличното битие, живеейки в един свой независим свят.
 
== Съпоставка между повестта и филмът ==
В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филмътфилма са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките й в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа й. Във филмътфилма виждаме и синът на Манев, който така и не се появява в книгата.
 
И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за вътрешните йпреживяванията на преживяванияДоротея, мислите й, отношението й към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи. В повестта разказването е от нейно име единствено, когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се “вместват” във времеви отрязък, “заключен” между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен.
 
И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения- „съмнителни научни истини” и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от  отсъствието й в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността й към друго измерение –  това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого.
9

редакции