Полигиния: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Социални системи; Добавяне на Категория:Полигамия, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
Най-релевантният вид полигамия е полигинията - многоженството (от др.гръц. πολύ- «много-» и γυνή «жена», харем - мъжът има две или повече жени). В Библията не съществува заповед, която категорично да забранява полигинията. Въпреки това повечето християнски църкви приемат, че полигинията се отхвърля в Новия Завет аргументирайки се със спекулации въз основа на текстове като „…Защото мъжът е глава на жената [единствено число]… Който обича жена си [единствено число], себе си обича…Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си [единствено число]… Но и всеки един от вас да обича своята жена [единствено число], както себе си; а жената [единствено число] да се бои от мъжа си.” Привържениците на тази хипотеза не отчитат обстоятелството, че всяка отделна жена (в качеството и на една от съпругите на мъжа) е субект в единствено число. Всяка от жените на този мъж е негова жена (единствено число) и той обича както жена си Гинка (единствено число), така и жена си Радка (единствено число), но от това не следва, че той има една съпруга. От библейския текст "Вие, мъжете, обичайте жените си" (Eфес. 5:25) може да се направи извод в полза на полигинията. Възможността да се има повече от една законна съпруга съществува официално в някои държави, а в миналото е съществувала при повечето народи, както например при траките. В България тази традиция е прекратена с налагането на християнството (покръстването на българите) от княз Борис I. Днес там, където такива официални полигамни бракове не се допускат, те все още се практикуват, но неофициално. "Оказва че, харемът е форма на семейство, която е изгодна и за мъжа и за жената, тъй като мъжът получава възможност за разширено възпроизводство, а жената - за осигуряване на стабилност на децата и." (Проф. Иван П. Иванов по данни на Хелън Фишер) Следователно не е изключено, че управляващи кръгове не допускат разширено възпроизводство и стабилност на децата в семейството и затова поставят полигинията в нелегитимно положение или дори извън закона, като с това влияят и на обществените нагласи. Факт е, че през 1890г. главната църква на мормоните Church of Jesus Christ of Latter Day Saints е била принудена да се откаже от полигамията под натиска на държавата. https://sg.news.yahoo.com/polygamy-thrives-utah-071640023.html Друг релевантен факт е, че България (в която от столетия е наложена моногамията) в момента е сред страните с най-голям отрицателен прираст, а една от страните с най-висок прираст на населението е Йемен, в която полигинията е разрешена от шариата. http://bg.wikipedia.org/wiki/Естествен_прираст
 
Най-релевантният вид полигамия е полигинията - – многоженството (от др.гръц. {{lang-grc|πολύ- «много„много-» и γυνή «жена»„жена“, харем - мъжът има две или повече жени}}). В Библията не съществува заповед, която категорично да забранява полигинията. Въпреки това повечето християнски църкви приемат, че полигинията се отхвърля в Новия Завет аргументирайки се със спекулации въз основа на текстове като „…Защото мъжът е глава на жената [единствено число]… Който обича жена си [единствено число], себе си обича…Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си [единствено число]… Но и всеки един от вас да обича своята жена [единствено число], както себе си; а жената [единствено число] да се бои от мъжа си. Привържениците на тази хипотеза не отчитат обстоятелството, че всяка отделна жена (в качеството и на една от съпругите на мъжа) е субект в единствено число. Всяка от жените на този мъж е негова жена (единствено число) и той обича както жена си Гинка (единствено число), така и жена си Радка (единствено число), но от това не следва, че той има една съпруга. От библейския текст "Вие„Вие, мъжете, обичайте жените си"си“ (Eфес. 5:25) може да се направи извод в полза на полигинията. Възможността да се има повече от една законна съпруга съществува официално в някои държави, а в миналото е съществувала при повечето народи, както например при траките. В България тази традиция е прекратена с налагането на християнството (покръстването на българите) от княз Борис I. Днес там, където такива официални полигамни бракове не се допускат, те все още се практикуват, но неофициално. "Оказва„Оказва че, харемът е форма на семейство, която е изгодна и за мъжа и за жената, тъй като мъжът получава възможност за разширено възпроизводство, а жената - за осигуряване на стабилност на децата и." (Проф. Иван П. Иванов по данни на Хелън Фишер) Следователно не е изключено, че управляващи кръгове не допускат разширено възпроизводство и стабилност на децата в семейството и затова поставят полигинията в нелегитимно положение или дори извън закона, като с това влияят и на обществените нагласи. Факт е, че през 1890г1890 г. главната църква на мормоните Church of Jesus Christ of Latter Day Saints е била принудена да се откаже от полигамията под натиска на държавата. https://sg.news.yahoo.com/polygamy-thrives-utah-071640023.html Друг релевантен факт е, че България (в която от столетия е наложена моногамията) в момента е сред страните с най-голям отрицателен прираст, а една от страните с най-висок прираст на населението е Йемен, в която полигинията е разрешена от шариата. http://bg.wikipedia.org/wiki/Естествен_прираст
 
== Източници ==
<references />
Светата Библия, Произходът на човека - – Чарлз Дарвин, Семейна педагогика - – проф. Иван П. Иванов, Endgame: Blueprint for Global Enslavement - – документален филм от Алекс Джоунс, Доклад на ООН за фонда на населението в периода 2010 - – 2015 г.
 
[[Категория:Полигамия]]