Крадецът на праскови: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
== Съпоставка между филма и повестта ==
Повестта започва с живописно описание
където с умиление си спомня за бащината къща, която е продал. Вторият разказвач е старият учител, чиято вила е съседна на лозето на полковника и на лозето на първия разказвач. Но, във филма началната картина е изместена от каменни кръстове, черни забрадки, епидемии и военнопленническия лагер. Образът на Иво Обретенович в повестта е описан с няколко думи: ”Краката му бяха боси и одраскани.Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше че е хубав мъж.Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът беше направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник”. Във филма образът му е разгърнат по-дълбоко. Образът му е поставен във взаимоотношенията му с Лиза и с хора от пленническия лагер. Във филма се появяват и два нови персонажа. Първият е френският офицер- Дьо Гревил, а другият е на поручик Варенов. Добавени са и няколко сцени, една от които е срещата на Лиза с войнишките вдовици в църквата. Лиза пали свещ, въпреки че не е изгубила мъжа си и не знае какво са глад и мизерия. Изведен в курсив е моментът, в който Лиза и една от вдовиците разменят мълчаливи погледи. Срещата в контражур на Иво и Лиза, открива мотива за светлината и мрака. Мотивът за светлината е изразен от силната и чиста любов между двамата, а мотивът за мрака, от невъзможността да бъдат заедно. Филмът завършва със смъртта на Иво, който е застрелян. В повестта е отразена и смъртта на Лиза, която се самоубива.
== Критически отзиви ==
Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев. Филмът пожънва големи успехи. Докато Въло
== Актьорски състав ==
|