Козарско: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
добавки; форматиране: 7x тире, 3x нов ред, 4 интервала, запетая, кавички, тире-числа, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
| екатте = 37705
| население-нси ={{повишение}} 956
| надм-височина = 250
| пощ-код = 4584
| тел-код = 03554
Ред 13:
== География ==
Село Козарско е разположено на двата бряга на красивата рекичка Луда, която извира близо до село [[Жребичко]]. В района има ценни билки, както и шипки, къпини и дренки. В селото има земеделска производителна кооперация, оранжерия (60 дка) за целогодишно производство на краставици, опитна станция по тютюна (300 дка), два дървообработващи цеха, цех за козметика и мандра, които осигуряват работа на по-голямата част от трудоспособното население на селото. Друга част от местните хора работят в заводите в близките градове Брацигово и Пещера, като пътуват ежедневно.
Инфраструктурата на селото е добре развита
Тукашните хора са будни, с кротък нрав и трудолюбиви. Селото е дало доста голям брой висшисти - лекари, агрономи, учители и др. Първият козарчин с докторска научна степен е Иван Илиев Симеонов (1950) - преподавател по български фолклор и литература, който е автор на десет книги и на над 120 научни и публицистични статии. В момента той преподава в Таракийския държавен университет - Република Молдова.▼
▲Тукашните хора са будни, с кротък нрав и трудолюбиви. Селото е дало доста голям брой висшисти
== История ==
В историята на селото най-видно място намира 175-годишното училище „Васил Априлов“.
Сега училището е напълно разграбено и тъне в разруха. Селото е създадено много отдавна, през XV век, от един скитащ козар, който намира убежище под една скала, която е била на терирорията на днешното село, там той се устройва със своите кози и създава селото и неговото име.▼
По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са живяли тракийските племена Беси, от където всъщност идва и наименованието на района - "Бесапарски ридове", включващ в себе си селата Козарско, Бяга, Исперихово и част от село Жребичко. Край село Козарско в древността е минавал по стар каменен път и самият Александър Македонски със своята войска на път към древен Филипополис-днешен Пловдив. ▼
▲Сега училището е напълно разграбено и тъне в разруха. Селото е създадено много отдавна, през XV век,
На 15 октомври юни 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] с председател учителя Никола Лабов.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref>▼
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 30, 69 – 70 | isbn = 9549926583}}</ref>
▲По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера.
▲На 15 октомври юни 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] с председател учителя Никола Лабов.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895
== Религии ==
Line 28 ⟶ 34:
== Културни и природни забележителности ==
* Интерес представляват трите параклиса: „Свети Георги“
== Редовни събития ==
| |||