Бариерата (филм): Разлика между версии

Композиторът Антони Манев [[Инокентий Смоктуновски|(Инокентий Смоктуновски]])- разведен и крайно отегчен, води самотенотчужден и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея [[Ваня Цветкова|(Ваня Цветкова]]). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.

Твърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той все пак й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което имапостоянно своитего необичайностиизненадва, например с това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях.  Една вечер тя решава, че Антони е готов  заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последниятпоследния си полет отвъд невъзможното…

До 1989-та година киното у нас несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава.  Политическата и обществена обстановка у нас тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци” са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие  и извън социалистическата тематика.  Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ [[Под игото (филм, 1976)|Под игото]]” , “ [[Тютюн (филм)|Тютюн]]” , “Железният светилник ”,  “ Крадецът на праскови“ , “ [[Шибил (филм)|Шибил]] ”,  „[[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]]”, “[[Козият рог (филм, 1972)|Козият рог]]” и други.  Като безспорен майстор се утвърждава  '''[[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]]''', наред с [[Рангел Вълчанов]], [[Георги Дюлгеров]] и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата” се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, тя полага усилия да превъзмогне наличното битие.

И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за преживяванията на Доротея, мислите й, отношението й към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи. В повестта разказването е от нейно име когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се “вместват” във времеви отрязък, “заключен” между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен. Разбира се във филма няма как да не допринесе и интерпретацията на самите актьори. Ваня Цветкова съвсем реалистично пресъздава изключителността на Доротея и я обогатява, без излишни пресилвания.