Бариерата (филм): Разлика между версии

'''„Бариерата“''' е [[Българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[Драматичен филм|драма]]) от 1979 година на режисьора [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], по сценарий на [[Павел Вежинов]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Цибулка]].

== Състав ==

=== Актьорски състав ===

|}

=== Технически екип ===

Композиторът Антони Манев [[Инокентий Смоктуновски|(Инокентий Смоктуновски]])- разведен и крайно отегчен, води отчужден и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея [[Ваня Цветкова|(Ваня Цветкова]]). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.

Твърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото йѝ минало, свързано със семейството йѝ, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той все пак йѝ намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което постоянно го изненадва, например с това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях.  Една вечер тя решава, че Антони е готов  заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последния си полет отвъд невъзможното…

„Бариерата”„Бариерата“ разказва  една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената  матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не йѝ позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно  тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да  повярва в изключителното.

== "Бариерата"„Бариерата“ в контекста на времето си ==

До 1989-та година киното у нас несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава.  Политическата и обществена обстановка у нас тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци”образци“ са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие  и извън социалистическата тематика.  Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ [[Под игото (филм, 1976)|Под игото]]” , “ [[Тютюн (филм)|Тютюн]]” , “Железният светилник ”,  “ Крадецът на праскови“ , “ [[Шибил (филм)|Шибил]] ”,  „[[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]]”“, “„[[Козият рог (филм, 1972)|Козият рог]]”“ и други.  Като безспорен майстор се утвърждава  '''[[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]]''', наред с [[Рангел Вълчанов]], [[Георги Дюлгеров]] и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата”„Бариерата“ се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, тя полага усилия да превъзмогне наличното битие.

В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филма са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките йѝ в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа йѝ. Във филма виждаме и синът на Манев, който така и не се появява в книгата.

И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за преживяванията на Доротея, мислите йѝ, отношението йѝ към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи. В повестта разказването е от нейно име когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се “вместват”„вместват“ във времеви отрязък, “заключен”„заключен“ между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен. Разбира се във филма няма как да не допринесе и интерпретацията на самите актьори. Ваня Цветкова съвсем реалистично пресъздава изключителността на Доротея и я обогатява, без излишни пресилвания.

И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения- „съмнителни научни истини”истини“ и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от  отсъствието йѝ в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността йѝ към друго измерение –  това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого.

* СБФД’79-  награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика.

* ФБИФ Варна’80-  голямата награда „Златна роза”роза“; награда за женска роля на Ваня Цветкова.