Разлика между версии на „Селско стопанство“

 
Много държави [[Субсидия|субсидират]] селскостопанското производство по различни съображения от политически или икономически характер. Тези [[земеделски субсидии]] често са обвързани с производството на определени продукти, като [[пшеница]], [[царевица]], [[ориз]], [[соя]] или [[мляко]]. Те често са критикувани като [[Протекционизъм|протекционистични]], неефективни и вредни за околната среда.<ref>{{cite web | last = Schneider | first = Keith | date = 8 септември 1989 | url = http://www.nytimes.com/1989/09/08/us/science-academy-recommends-resumption-of-natural-farming.html | title = Science Academy Recommends Resumption of Natural Farming | publisher = The New York Times | lang = en}}</ref>
 
Основната задача на селското стопанство на дадена страна е осигуряване на населението с хранителни продукти на стабилни цени. Държавата трябва да осигури необходимото законодателство и контролни органи, които да контролират качеството на храните. Освен това селскостопанската политика трябва да изпълнява и допълнителни цели като :
* Запазване на естествените ресурси: земя, вода и въздух
* Инфраструктурно, стопанско, социално и културно съживяване на селските райони
* Грижа за природните дадености и запазване на многообразието на видовете
* Производство на възобновяема енергия
* Наличие на суровини за индустрията и енергията
 
Големите агропроизводители, търговските лобита, потребителите и други групи се опитват да влияят на политиката за прокарване на своите интереси. Агробизнеса има най-голямо влияние и обикновено интересите на потребителите остават на последно място. Така например през 2010 големите компании производители на храни блокират инициатива на [[ФАО]] за подобряване на стандартите на работа в животновъдството, което представлява най-големия потребител на прясна вода, най-основния замърсител на природата, както и е основнен причинител на наднорменото тегло и болестите на голяма част от населението и по този начин блокират възможността да се подобрят стандартите за здравето и околната среда.<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/environment/2010/sep/22/food-firms-lobbying-samuel-jutzi |title=Corporate Lobbying Is Blocking Food Reforms, Senior UN Official Warns: Farming Summit Told of Delaying Tactics by Large Agribusiness and Food Producers on Decisions that Would Improve Human Health and the Environment |location=London |first=Juliette |last=Jowit |date= 22 September 2010 |newspaper= The Guardian}}</ref>
 
В България държавното предприятие "Напоителни системи" е един от най-големите собственици на държавно имущество и то трябва да се управлява в интерес на обществото. През 2012 година напояваните площи в страната са намалени да 2% от обработваемите площи.<ref>https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2146.html</ref> Това, заедно с другите фактори води до намаляване делът на [[овощарство]]то, [[зеленчукопроизводство]]то, [[лозарство]]то, които са един от основните фактори за правилното хранене на населението чрез така наречената [[Диета|средиземноморска диета]]. При този начин на хранене плодове и зеленчуци трябва да се консумират ежедневно, като при това от корена до масата на консуматора трябва да са минали не повече от 72 часа.
 
== Икономика ==