Асеница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{друго значение|река Чая|индуистката богиня със същото име|Чая (богиня)}}
{{Река
| име = Чепеларска река<br>Асеница
| картинка = Chaya river.jpg
| картинка-описание = Изглед от Чепеларска река в [[Асеновград]]
Ред 8:
| басейн = 1 010
| отток = 12
| начало-място = курорта "[[Пампорово]]",{{Br}} [[Западни Родопи]]
| начало-гео-ширина = 41.6517
| начало-гео-дължина = 24.6964
Ред 22:
}}
[[File:Chepelare-river-ngruev.JPG|thumb|250px|Чепеларска река в село [[Бачково]]]]
'''Чепеларска река''', с официално име '''Асеница''' (до 29 юни 1942 г. ''Чая'', до 27 април 1945 г. ''АсеницаАсеновица'', до 25 юли 1989 г. ''Чепеларска река'')<ref name="наименования">{{наименования|229}}</ref> е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Смолян]], община [[Община Чепеларе|Чепеларе]] и [[Област Пловдив]], общини [[Община Асеновград|Асеновград]], [[Община Родопи|Родопи]] и [[Община Садово|Садово]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината и&#768; е 86 km, която и&#768; отрежда 39-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида [[Чернатица]], северозападните части на Преспанския дял и рида [[Добростански рид|Добростан]] на [[Западните Родопи]].
 
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Чепеларска река води началото си от 1 550 м н.в. в курорта "[[Пампорово]]". От извора си до село [[Хвойна (село)|Хвойна]] тече на север, след това до село [[Бачково]] – на североизток, а след селото и до устието си – отново на север. От извора до град [[Асеновград]] протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град [[Чепеларе]] и село [[Хвойна (село)|Хвойна]]. След [[Асеновград]] реката навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], където коритото и&#768; става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река [[Марица]] на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село [[Рогош]], [[Община Марица]].
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборния басейн на реката е 1 010 km<sup>2</sup>, което представлява 1,9% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна и&#768; са следните:
* на изток – с водосборния басейн на река [[Черкезица]] (Сушица), десен приток на [[Марица]];
* на югоизток – с водосборния басейн на река [[Арда]], десен приток на [[Марица]];
* на югозапад и запад – с водосборния басейн на река [[Въча]], десен приток на [[Марица]];
* на северозапад – с водосборния басейн на [[Първенецка река|Първенецка (Тамръшка) река]], десен приток на [[Марица]].
 
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
Ред 67:
 
=== Хидроложки показатели ===
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село [[Бачково]] – 12 m<sup>3</sup>/s, като през горещите летни месеци оттокът под под 1 m<sup>3</sup>/s.
 
== Селища ==
По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:
* [[Област Смолян]]
:* [[Община Чепеларе]] – '''[[Чепеларе]]''', [[Хвойна (село)|Хвойна]];
* [[Област Пловдив]]
:* [[Община Асеновград]] – [[Нареченски бани]], [[Бачково]], '''[[Асеновград]]''';
:* [[Община Родопи]] – [[Катуница]];
 
== Стопанско значение, екология ==
Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) — ВЕЦ "Чепеларе"„Чепеларе“, "Асеница„Асеница I"I“ и "Асеница„Асеница II"II“, а в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] – за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село [[Катуница]] коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.
 
По долината на реката, на протежение от 59,3 км, от [[Асеновград]] до село [[Проглед]] преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – КПП "Еледже"„Еледже“.
 
В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в [[Лъки]], но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на [[пречиствателна станция|пречиствателни станции]] от предприятията по поречието. Битовото [[замърсяване]] продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от [[руда]]та (финия, необичаен за [[река]]та [[пясък]]) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.
 
== Етимология ==
Реката носи името си по названието на град [[Чепеларе]], предишнотоот 1989 г. официалното име ''Асеница''на реката е Асеница – по името на [[Асеновград]], а третотоимето имедо 1942 г. (Чая) получава от множеството [[липа|липи]] по поречието си. В картографските издания и в справочниците на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките се използва името Чепеларска река.<ref name="наименования"/>
 
== Вижте още ==