Уикипедия

Бургаско езеро: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 12:
|lat_dir = N|lat_deg =42 |lat_min =30 |lat_sec =00
|lon_dir = E|lon_deg =27 |lon_min =24 |lon_sec =00
|населени_места = гр. [[Бургас]],{{Br}}кв. "„[[Долно Езерово]]"“,{{Br}}кв. "„[[Горно Езерово]]"“
|обем =
|острови =
Ред 22:
|брой_езера =
}}
'''Бургаското езеро''' (до 29 юни 1942 година ''Ваякьойско езеро'' или ''Вая''<ref>{{наименования|35}}</ref><ref>Енциклопедия "България"„България“, 1978 г., т.1, стр.613, БАН</ref>) е плитък [[лиман]] на брега на [[Черно море]], западно от [[Бургас]]. То е част от [[Бургаски влажни зони|Бургаския езерен комплекс]] и е след изграждането на [[Мандра (язовир)|язовир Мандра]] през 1963 година<ref name="ИК">Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 296</ref> най-голямото естествено [[езеро]] в [[България]]. Дължината му е 9,6&nbsp;км, ширината от 2,5 до 5,0&nbsp;км, площа която заема е 28&nbsp;км<sup>2</sup>, а дълбочината стига до 1,3&nbsp;м. Бургаското езеро е отделено от [[Черно море]] посредством [[пясъчна коса|пясъчната коса]] [[Кумлука]] и се свързва с него чрез тесен канал. Над езерото минава [[Виа Понтика]] - – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. В него гнездят 254 вида птици, 61 от които са включени в [[Червена книга на България|Червената книга на България]].
 
== Обща информация ==
Бургаско езеро е образувано в края на [[плиоцен]]а и представлява [[лимани|морски лиман]]. То е образувано при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. С отдръпването на морското равнище в края на късното средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се [[блато|заблатява]] от наносите на реките Русокастренска и Мандренска и други по-малки реки. Образуваните заблатените площи били известни под името Ваякойско и [[Мандра (язовир)|Язеклийско блато]], които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър, са ставали непроходими.<ref name="фактор">[http://www.factor-bs.com/news-11525.html Езерата на Бургас], factor-bs.com, посетен на 25 февруари 2012</ref>
 
[[Андре-Жозеф Лафит-Клаве|Лафит-Клаве]], който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като най-голям град в залива и определя първи името на залива като ''Бургаски'', със забележката че преди това е известен като ''Порос''. Езерото западно от града той нарича ''Бургаско'', а неговия естествен отток в Черно море като река ''Бургаска''.<ref>виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: ''Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople.'' в: ''Annales des sciences et des arts.'' том 3. Colas, 1810, стр. 58–5958 – 59.</ref>
 
След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока и тя настъпва по-късно. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките вливащи се в тях започва през 1921 година. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по [[Бежански заем|бежанския заем]]. Укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва и през втората половина на 1940-те, а през 1980-те, с изграждането на оковръстния път на кварталите [[Акациите]] и [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]] е заскалено изцяло източното крайбрежие на езерото.<ref name="фактор" />
 
Днес [[соленост]]та на водата е около 4 - – 11% и е със значителни сезонни и годишни колебания. Езерото е свързано с морето чрез канал с [[шлюз]]. Подхранва се предимно от речните води, като се прехвърлят и пресни води и от [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]]. В западната част се вливат [[Айтоска река]], [[Съндердере]] и [[Чукарска река]]. В тази част през 1973 г. пъвроначално е изградена защитената местност „Вая“ с площ от 75 ха, която днес е увеличена и обхваща 12% от езерото. През 1989 година езерото е обявено от [[БърдЛайф Интернешънъл|BirdLife International]] за Орнитологично важно място. През 2003 година Бургаското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно [[Рамсарска конвенция|Рамсарската Конвенция]]. През 1998 година езерото е определено за [[КОРИНЕ]]-място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.<ref name="ПВБ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-05-9 |автор=Птиците в България|издател= |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |формат=}}</ref>
 
Дъното на Бургаското езеро е покрито с глинести наноси. До североизточната част на езерото има няколко малки [[блато|блатни]] водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Зарибява се с [[шаран]].
Ред 46:
Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан, [[Голям корморан|големия корморан]], [[Поен лебед|пойния лебед]], [[Голяма белочела гъска|голямата белочела гъска]], [[Кафявоглава потапница|кафявоглавата потапница]] и [[Качулата потапница|качулатата потапница]].<ref name="ПВБ" />
 
В Бургаското езеро и съседните му езера —– Атанасовското и Мандренското са установени над 250 вида птици <ref>Боев, З. 1992. Птиците на Бургаските езера. - – в. "Черноморски„Черноморски фар"фар“, бр. 106 (1100)/ 03.06.1992., с. 4.</ref>
 
== Екология ==
Ред 53:
Качеството на водите влияе на животинския свят в езерото, като то може да доведе до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Езерото е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Езерото се влияе от човешките дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите, както и от ускоряване на развитието на града.<ref name="ПВБ" />
 
Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://209,85,129,132/search?q=cache:DpNzONXVbRsJ:www.riosvbs.eu/files/os_3336.doc ветрен "няма„няма канализация"канализация“&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg|заглавие=Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 |достъп_дата=2009-12-28 |автор=Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ |дата=2007 |издател=сайт на РИОСВ Бургас |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |цитат= В селото [[Ветрен]] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.}}</ref><ref name="EP2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на Община Бургас през периода 2007 — – 2013 г. |достъп_дата=2009-12-28 |автор=CPM Consulting, гр. Варна |издател=Виртуален консултативен център |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |формат=pdf }} Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване.“</ref> водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.<ref name="EP2013" /> Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.<ref>Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: ''Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens'', Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр.&nbsp;329</ref><ref>Francis W. Carter, David Turnock: ''Environmental problems in Eastern Europe'' в ''Routledge natural environment — – problems and management series'', 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 9780415137577, стр.&nbsp;58- – 59</ref><ref>Иванка Николова, Филип Панайотов: България. 20 век, из-во ТРУД, 1999, стр. 37; стр. 504</ref>
 
В последните години нарастна сметоотделянето и дейностите по почистването на града, както и изграждането на канализационна система и пречиствателни станции и разширението на вече изградените. Проблем остават строителни и битови отпадъци, които са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове, в близост до индустриалната зона „Север“. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно Езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас, като в началото на 2012 година започна строежа на канализационната система на първия.<ref>Дияна Бедросян:[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=880728 Горно Езерово за първи път ще има канализация за милиони], Дарик Радио от 3 април 2012, видяно на 3 април 2012</ref> В проект е и изграждането на нова пречиствателна станция в Горно Езерово.<ref name="ПВБ" />
Ред 60:
 
== Транспорт ==
В непосредствена близост до северния бряг на езерото преминава участък от жп линията [[София]] — – [[Карлово]] — – [[Бургас]].
 
Покрай северния, източния и южния бряг на езерото преминават участъци и от три пътя от Републиканската пътна мрежа на България:
* по източния бряг, в чертите на град [[Бургас]] — – участък от 3,5 km от [[Републикански път I-9]];
* по целия северен бряг, на протежение от 10,6 km — – целият участък от [[Републикански път III-9008]];
* по южното крайбрежие, на протежение от 9,5 km — – участък от [[Републикански път III-7909]].
 
== Вижте още ==
Ред 73:
== Външни препратки ==
* [http://www.factor-bs.com/news-11525.html Езерата на Бургас ]
* {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-5-9 |автор=Птиците в България|издател= |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |формат=}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бургаско_езеро“.