Любов Георгиева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Juls89 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници|07:42, 5 юли 2016 (UTC)}}
{{Писател
| име = Любов Георгиева
Line 4 ⟶ 5:
| описание = Любов Георгиева в Съюза на англоговорещите в Лондон
| псевдоним =
| наставка = а
| дата на раждане =
| място на раждане = [[София]], [[България]]
| дата на смърт =
| място на смърт =
| работил = [[писател]], [[поет]]
Line 37 ⟶ 35:
 
=== Принос в областта на образованието ===
Л. Георгиева е [[автор]] на ролеви [[игри]] за изучаване на [[английски език]], които са представени на открити уроци и публикувани в сп. „Чуждоезиково обучение“ 1985- – 1986 г. Тя е един от рецензентите на учебника за 7 клас „Chalenges“ на Издателство „Анубис“. През 1988 г. участва активно в проекта на [[МОН]] и [[СУ „Климент Охридски“]] на тема интерактивно видео.
 
През 1991 г. Л. Георгиева е изпратена от Министерството на науката и образованието и Британския съвет на едномесечна специализация в Университета на Уорик на тема „Съвременна английска литература“.
Line 53 ⟶ 51:
 
=== Творчество и дейност като преводач ===
През 1992 г. световноизвестният драматург и сценарист Питър Барнс дава на Л. Георгиева изключителните права на преводач на неговото творчество. Тя превежда пиесата „Тайната вечеря на Леонардо“, като двамата с автора даряват правата си на Театъра на словото, където е играна в сезон 1992- – 1993 г. Л. Георгиева познава лично автора и поддържа с него кореспонденция до смъртта му през 2005 г.
 
През 2001 – 2002 г. Л. Георгиева участва в американския конкурс за поезия, където се класира на полуфинала. Журито оценява таланта ѝ като „изключителен“ и публикува две нейни стихотворения в Антологията „Любовна лирика“.
Line 106 ⟶ 104:
* Рандеву. Аманда Куик, 1992 (Изд. Калпазанов)
* Маратонецът. Уилям Голдман, 1993 (Изд.ЖАР-Жанет Аргирова)
* Последната вечеря на Леонардо, пиеса. Питър Барнс, играна в Театър на словото, сезон 1993- – 1994 г.
* Следобедни демони, пиеса. Питър Барнс, сп. Съвременник 1995 г.
* Хората на Барнс, монолози. сп. Съвременник 1995 г.