Стефаново (област Добрич): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{друго значение|селото в Област Добрич|другите български села с това име|Стефаново}}
 
{{обработка|форматиране}}
{{Селище в България
Line 16 ⟶ 17:
 
== География ==
Село <strong>Стефаново</strong> е разположено в <strong>Добруджанското плато</strong>, в източната част на <strong>Дунавската хълмиста равнина</strong>, на надморска височина около 200 м. От състава на <strong>Община Добричка</strong>, на главен път <strong>Добрич – Албена</strong>, южно - – 7 км. от <strong>гр. Добрич</strong>, на 28 км. от курорта <strong>Албена</strong>, на 50 км от <strong>гр. Варна. </strong><strong>Климатът</strong> е умерено-континентален. <strong>Население</strong> - – 960 жители българи, турци, роми от скоро англичани и руснаци. <strong>Почва</strong> – силноизлужени и излужени черноземи. <strong>Земеделски район</strong> – отглеждат се основно пшеница, царевица. слънчоглед, фасул и др.
 
== История ==
<!-- == Религии == -->В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год г. записано като село<strong>"Айо орман"</strong>. По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената <strong>"Аюв„Аюв орман"</strong>орман“ и <strong>"Айъ„Айъ орман"</strong>орман“. През 1573 г. селото се споменава под иметоАюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина е поставено в списъка на овцевъдите.
В периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като “<strong>Айорман”</strong> и
 
“<strong>АйуВ орманъ”</strong>периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като „Айорман“ и „Айу орманъ“. Преди Освобождението селото се среща с имената „Ай “<strong>Ай орман”</strong>орман“, “<strong>Айу„Айу орман”</strong>орман“ и “<strong>Аху„Аху орман”</strong>орман“.
След Освобождението става общински център.През 1900 г. са включени 17 сели - ща и е записано под името “<strong>Ай орман”</strong>. От 1913 до 1940 год. селото попада в границите на Румъния.
 
След Освобождението става общински център. През 1900 г. са включени 17 сели - – ща и е записано под името “<strong>Ай„Ай орман”</strong>орман“. От 1913 до 1940 год г. селото попада в границите на Румъния.
== КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО ? ==
Съставено е от две думи – “<strong>Aй”</strong> и “<strong>орман”</strong>, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.
 
Името <strong>„Ай орман”</strong>сеорман“се запазва до 1942 год г. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год г. е решено: <strong>село Айорман</strong> да се преименува в <strong>село</strong> <strong>Стефаново</strong>.
<strong>„Ай”</strong> е съществително име и означава <strong>месечина</strong>, <strong>месец</strong>. Същата дума в друг вариант се среща като:<strong><br>„Айъ”</strong> и означава <strong>мечка</strong>;<strong><br>„Аху”</strong> – <strong>елен или влюбен</strong>. <strong>„Орман”</strong> е също съществително име и означава „<strong>гора</strong>”. В такъв случай на тези имена може да се дадат следните тълкувания: <strong>“Гора на месечината”; “Меча гора”; “Гора на влюбените”;<br>“Гора на елените”</strong>.
 
Името <strong>„Ай орман”</strong>се запазва до 1942 год. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год. е решено: <strong>село Айорман</strong> да се преименува в <strong>село</strong> <strong>Стефаново</strong>.
 
== КОЙ Е НЕГОВИЯ ПАТРОН ? ==
Протокол №81/12.06.1942 год. на Министерския съвет на България постановява: „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали…., ... особено заслужили за българския народ и държава дейци”. Под № 7 в този списък е името на <strong>Христо СТЕФАНОВ</strong>, неговото име да се даде на <strong>с.Айорман</strong>, <strong>Добричко.</strong>
== ХРИСТО СТЕФАНОВ, КОЙ Е ТОЙ ? ==
Роден е на 8.12.1888 г. в <strong>гр.Котел</strong>, баща <strong>Стефан</strong>, майка <strong>Стефания</strong>. Баща му има чифлик в <strong><strong>с.Септемврийци</strong> – <strong>Балчишко</strong></strong>350 ха.
След големия пожар в <strong>гр.Котел</strong> преди 1894 г. семейството се премества да живее в <strong>гр.Варна</strong>, а през летните месеци – в чифлика им в <strong>с.Септемврийци</strong>.
<strong> Христо Стефанов</strong> завършва земеделско училище в <strong>с.Садово</strong> през 1909г.
През време на войните служи като запасен офицер.
През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в <strong>Добруджа</strong>.
На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където защитава интересите на българското население в <strong>Южна Добруджа</strong>.
Участва в Българската миноритарна партия.
Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на Земеделската камара в <strong>гр.Добрич</strong>.
През 1929г. настъпва жестока зима в Добруджа, всички есенни посеви измръзват. По негова инициатива се доставя зърно на ниски цени за посев и храна.
<strong> Христо Стефанов</strong> е убит на 2.09.1931г. в центъра на <strong>гр.Добрич</strong> от отявления румънски шовинист <strong>Йон Батони</strong> (за съжаление от български произход, с име <strong>Иван Братиев</strong>, родом от <strong>Пиринска Македония</strong>). Погребан е на 4.09.1931г. в <strong>гр.Добрич</strong>. Присъстват много българи от града и добричкия край.
 
== Култура ==
* Основно Училище „П. К. Яворов“, телефонтел. 05713-2526, Директор-Станка Иванова
* Целодневна Детска градина "Дъга"„Дъга“ Директор - – Радка Пенева
* Народно Читалище "Никола„Никола Й. Вапцаров - – 1941 г."-“ – Николинка Радушева
<!-- == Религии == -->
 
== Редовни събития ==
 
Празникът на селото е на 6 май. На площада пред читалището на този ден гостуват ансамбли и оркестри, има много сергии и малък лунапарк.
 
Всяка година, на Бъдни вечер, в селото има коледари.
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
* [http://stefanovo.org/ Сайт на с.Стефаново]
Сайтът на с.Стефаново можете да намерите на адрес:http://stefanovo.org/
 
{{Селище-България-мъниче}}
{{Община Добричка}}
 
[[Категория:Села в област Добрич]]
{{Селище-България-мъниче}}