Седемте срещу Тива: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон |
|||
Ред 1:
{{Пиеса
[[Image:The Oath Of The Seven Chiefs - Project Gutenberg eText 14994.png|мини|300px|Клетвата на седемте]]▼
| име = Седемте срещу Тива
| име-оригинал = Ἑπτά έπὶ Θήβας
▲
| картинка-описание = Клетвата на седемте
| автор = [[Есхил]]
| хор = жените на Тива
| герои = Етеокъл,<br />Антигона, <br />Исмена
| създадена = 467 г. пр.н.е.
| място = [[Древна Гърция]]
| оригинален език = [[древногръцки]]
| тема =
| жанр = [[драма]]
| вид = [[трагедия]]
| значение =
| бележки =
}}
'''
Трилогията, заедно със сатирната драма
▲'''"Седемте срещу Тива"''' ([[Старогръцки език|старогръцки]] - Ἑπτά έπὶ Θήβας, Ηepta epi Thēbas; [[Латински език|латински]] - Septem contra Thebas) е трагедия на дрвеногръцкия драматург [[Есхил]], написана през 467г. пр. Хр. Тя е последната част от трилогията "Едиподея", създадена на основата на Тивански митове.
▲Трилогията, заедно със сатирната драма "Сфинкс", печели първа награда на [[Градски Дионисии]]. В сюжета на трилогията е заложена легендата за проклятието над рода на лабдакидите. Трета част разкрива последствията от това проклятие. Първите две части - ''"Лай"'' и ''"Едип"'' не са запазени. Трагедията разказва за битката между армията на [[Аргос]], водена от [[Полиник]], и армията на [[Тива]], водена от [[Етеокъл]] и неговите поддръжници. В Гръцката митология тази битка е позната като Първата война на [[Тива]] и седемте срещу нея.
== Предистория ==
Оракулът в Делфи предсказва, че [[Едип]] ще убие баща си и ще се ожени за майка си. При търсенето на убиеца на [[Лай]], [[Едип]] разбира, че самият той е убиец и син на жертвата. Също така разбира, че неговата съпруга [[Йокаста (митология)|Йокаста]] е собствената му майка. Шокиран от факта, че предсказанието на Оракула става реалност, той си избожда очите и се оттегля като цар на Тива. Проклина синовете си да делят наследството с кръв. [[Йокаста (митология)|Йокаста]] се самоубива. От брака на [[Едип]] и неговата майка се раждат четири деца
== Сюжет ==
В началото типично за трагедиите било хорът да заема главно положение.
Той стои пред нея и пее:
''Със тебе той желае да се срещне в бой''
''да те убий или пък жив да те остави.''
''И тебе да почете, тъй както него ти,''
''с презрение и теб изгнаник да направи.''
[[Етеокъл]] научава за това. Спомня си за проклятието на баща им [[Едип]]. Той решава да се срещне и да се сражава с брат си за бащиното наследство, затова излиза пред седмата порта. Следван от хора, влиза пратеник, който съобщава, че нападателите са разгромени, но [[Етеокъл]] и [[Полиник]] са се убили взаимно в битката. Със смъртта на двамата братя се прекъсва Едиповата кръв и се успокоява злият дух. Вината на дедите е изкупена. Тиванците побеждават. Телата им са докарани на сцената и хорът ги жали.
По време на битката [[Капаней]] е убит като наказание за своето светотатство с мълния, хвърлена от [[Зевс]]. Съпругата му Еванде се хвърля в горящата клада, а Мегарей се самоубива, заради пророчеството на [[Тирезий]], че самоубийството на тиванин (жител на [[Тива]]) ще спаси града.
След едно десетилетие синовете на победените нападнали отново крепостта на [[Тива]] и този път тя била превзета и разрушена.
Легендата е пресъздадена в игралния филм
Заради славата на трагедията на [[Софокъл]]
Седмината нападатели и защитници в пиесата са:
{| class="wikitable"
!#
! <u>Нападател</u>
!<u>Защитник</u>
|-
!1
Line 51 ⟶ 66:
|'''4'''
|'''[[Етеокъл (син на Ифит)]]'''
|
|-
|'''5'''
|
|
|-
|'''6'''
|
|
|-
|'''7'''
|
|
|}
== Образът на Етеокъл ==
В поведението на [[Етеокъл]] действието на родовото проклятие е неразделно слято със съзнателния избор за пътя. Той е мрачна фигура, чувства се самотен между гражданите, отблъснат от боговете, чужд е на нежните чувства, презира жените и смъртно мрази брат си. [[Есхил]] го дарява и с положителни качества
== Митът за
Митът за
Буркет подчертава връзката с един акадски епически текст, който разказва историята на бога на чумата
Митичната тема е станала част от Етруската култура. Намерено е бронзово огледало с надписи на [[Полиник]] и [[Етеокъл]], които са тръгнали един към други с вдигнати мечове. Особено неприятен детайл от битката е моментът, в който [[Тидей]] дъвче мозъка на [[Меланип]] по време на обсадата. Тази сцена се появява на теракотен релеф в храма в [[Пирги]] –
== „Лай“, „Едип“ и „Сфинксовете“ ==
От другите две пиеси, които са неразделна част от трилогията, са останали само отделни части. Единствената част, която със сигурност се отнася за
== Въпросът за съдбата и личността на човека в трагедиите на Есхил ==
[[Есхил]] постоянно напомня на атиняните, че дори безсмъртните богове са безсилни пред Съдбата. Трилогията
== Преводи ==
# Александър Ничев, ДИ
== Източници ==
# История на старогръцката литература, изд. [[Просвета (издателство)|Народна просвета]], София,
# История на античната литература, И. М. Тронски, Наука и изкуство, София,
== Вижте също ==
# [[Есхил]]
# [[Антигона (Софокъл)|
# [[Старогръцка литература]]
[[Категория:Древногръцка митология]]▼
{{гръцка митология-мъниче}}
▲[[Категория:Древногръцка митология]]
|