Дуранкулашко езеро: Разлика между версии

'''Дуранкулашкото езеро''' (или '''Дуранкулашко блато,''' старо(от название29 юни 1942 г. до 2 юли 1965 г. ''Блатнишко езероблато'')<ref>{{наименования|77 – 78}}</ref> е [[езеро]], разположено югоизточно от едноименното село в североизточната част на [[България]] в [[Добруджа|Приморска Добруджа]]. То е [[защитена местност]] с площ 446,54 ха, населявана от множество редки биологични видове и археологически парк.

Езерото е разположено в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км северно от град [[Шабла]], между селата [[Дуранкулак]] на северозапад, [[Крапец]] на юг и [[Ваклино]] на югозапад. Има форма на латинската буква "Y"„Y“, обърната с горния си край на запад. Езерото има две „опашки“, северозападната започва при моста в село [[Дуранкулак]] и в нея се влива Дуранкулашкия дол, а в югозападната — – Ваклиновски дол. Самото езеро се простира в югоизточна посока до морския браг. Представлява крайбрежно [[езеро]]-[[лагуна]] с площ от 3,4 км² и с приблизителни размери — – 4 km дължина и 0,37 – 1,1 km ширина. В западната му част са разположени два [[остров]]а (съответно 20.0 и 5.3 дка). По-големият в зависимост от нивото на езерото периодично се превръща от остров в полуостров и на него се намира Археологическият резерват „Дуранкулак“. Езерото е свързано посредством изкуствено изграден канал с разположеното северно [[Орлово блато|Карталийското блато]] при нос [[Карталбурун]]. Максималната му дълбочина достига до 4 m, обемът му е 4,9 млн. m³, а солеността до 4‰. основното му подхранване е от карстови извори.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове [[птици]]. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на [[Малък воден бик|малкия воден бик]], както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на [[Белоока потапница|белооката потапница]], [[Ням лебед|немия лебед]], [[Тръстиков блатар|тръстиковия блатар]], [[Индийско шаварче|индийското шаварче]]. В околните ронливи брегове може да се срещне да гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение [[Пчелояд]]. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици - – [[голяма белочела гъска]], [[червеногуша гъска]] и [[зеленоглава патица]], има големи популации на [[малък корморан]] и [[розов пеликан]].

Големият остров&nbsp;— – Дуранкулак, известен сред специалистите като "Европейската„Европейската Троя"Троя“ и "Езерният„Езерният град"град“, е първият палеоисторически музей на открито у нас. На това знаково за световната и европейската история място са открити:<br />

- находки от [[палеолит]]а (над 100 века пр. Хр.),<br />

- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в [[Европа]] (54 век пр. Хр.), <br />

- първите каменни градежи в Европа (51 век пр. Хр.),<br />

- най-старото обработено [[злато]] в света (50 век пр. Хр.),<br />

- първи наченки на писмени знаци в човешката история (50- – 48 век пр. Хр.) предвестник на праисторическата [[Дунавска протописменост]],<br />

- най-ранните форми на парично-разменни ценности (50- – 48 век пр. Хр.),<br />

- тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55- – 54 век пр. Хр.), наречена ''Блатница'', по древното име на днешното село [[Дуранкулак]], на европейската неолитна култура [[Хаманджия (култура)|Хаманджия]].<br />

По мнението на много специалисти, като проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, [[Петко Димитров|проф. Петко Димитров]], проф. Мариана Филипова и др. Потопът, описан в Библията, гръцките и митовете на много народи е разказ, водещ началото си от случилото се около 56 век пр. Хр. колосално наводнение при преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полярни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, макар това да не е ставало като връхлитащо цунами, водата настъпвайки с 15- – 20 см дневно е потопила от 2 - – 3 до 90 км суша навътре от предишния бряг на около 120 м дълбочина. От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.

* [http://www.antimovski-han.org/article.php?id=384 Дуранкулашко езеро - – природа, екология, открития]

* [http://shabla.be/photos/durankulak_lake/ Дуранкулашко езеро - – информация и снимки]

* [http://www.shabla.info/index.php?do=17&id=324 Община Шабла — – официален сайт]