Кайнадински рид: Разлика между версии

| връх = Багревица

'''Кайнадинският рид''' (до 29 юни 1942 г. ''Кайнадин'', до 25 юли 1989 г. ''Изворец'')<ref>{{наименования|101}}</ref> е планински рид в [[Западните Родопи]], между най-горното течение на река [[Арда]] на юг и десният и&#768; приток река [[Черна (приток на Арда)|Черна]], на територията на [[България]] [[Област Смолян]] и малка част в [[Северна Гърция]].

Ридът се простира от запад на изток на около 30 км, а ширината му достига до 7- – 8 км. По западната му най-висока част между гранични пирамиди с №№ от 113 до 131 преминава участък от държавната ни граница с [[Република Гърция]]. На север долината на река [[Черна (приток на Арда)|Черна]] го отделя от рида [[Мурсалица]] и [[Букова планина]], разклонения на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]], а на юг най-горното течение на река [[Арда]] - – от [[Кула (Ардински дял)|Ардинския дял]] на [[Западните Родопи]]. На запад, на гръцка територия най-горното течение на Дяволска река (ляв приток на [[Места]]) го отделя от най-южните части на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкия дял]] на [[Западните Родопи]]. На северозапад, в изворната област на река [[Черна (приток на Арда)|Черна]] чрез висока седловина се свързва с рида [[Чамлия]].

В западната си част, на територията на Гърция и по границата билото е на 1600- – 1700 м н.в. и тук се издигат най-високите му върхове: '''Багревица''' (1905 м, на гръцка територия). Най-високата точка на рида на българска територия е '''Средния връх''' (1872,8 м, {{coord|41|33|18|N|24|32|51|E|}}) разположен точно на граничната бразда, при гронична пирамида № 126. В тези си части ридът е изграден от олигоценски риолити. На изток билото е плоско и значително се понижава до 1200- – 1300 м, като тук най-високата точка е '''Харамийски връх''' (1614,8 м, {{coord|41|33|29|N|24|40|12|E|}}). Тук геоложкато основа е представена от гнайси, мрамори и старотерциерни конгломерати и пясъчници. Високите му западни части са заети от иглолистни, а по-ниските —– от разкъсани широколистни гори.

* По югоизточното му подножие, по долината на река [[Арда]], от село [[Средногорци]] до град [[Рудозем]], на протежение от 11,6 км —– участък от второкласен път № 86 [[Пловдив]] — – [[Смолян]] — – [[Рудозем]] — – ГКПП "Елидже"„Елидже“;

* През източната част на рида, от югоизток на северозапад, от [[Рудозем]] до [[Смолян]], на протежение от 22,5 км —– целият участък на третокласен път № 868.

* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 231- – 232. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581