Разлика между версии на „Медицина“

113 байта изтрити ,  преди 4 години
поправка
(поправка)
[[Image:Asklepios.3.jpg|мини|[[Асклепий]] е богът на медицината и лечението в гръцката митология. Изображения на змията-преплетена около жезъла на Асклепий често се използват като символ на медицината.]]
'''Медицината''' (от лат. ''medicus'' – „лечител“) е [[наука]]та за диагностициране, [[лечение]] и предотвратяване на [[болест]]и и наранявания. Тя е едновременно наука за системите на човешкия организъм, заболяванията и тяхното лечение, прилагането на това знание; още и създаването на [[лекарство|лекарства]] и технологии. Изучаването на разнообразието, устройството и начина на живот на организмите от [[биология]]та води до възникване на специални и приложни клонове като медицината.
 
Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти като сестри и фармацевти.
 
Медицината обикновено се разглежда като множество от различни поддисциплини като педиатрия, гинекология, неврология и т.н., които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания, или области на здравето. [[Дентална медицина]] ([[Стоматология]]та преди 2007 г.) и [[Одонтология]]та са науки – дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устната кухина. В други страни [[Стоматология]]та се изучава в отделна [[специалност]]. [[Ветеринарна медицина|Ветеринарната медицина]] се занимава и е специализирана в здравето на животните. За алтернативните начини на лечение виж [[Алтернативна медицина]].
 
== История ==
[[Праисторическа медицина|Праисторическата медицина]] включва лечение с растения (билколечение), части от животното и минерали. В много от случаите тези материали са използвани ритуално като магически вещества от жреци, шамани, или медицински лица. Добре позната религиозна система е [[анимизъм|анимизма]] (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализъм (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизъм (придаване на мистични сили на определен човек) и врачуване (магическо разкриване на истината). Медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенция на заболяванията.
 
Сред най-ранните сведения за възникването на медицината са откритите данни за Египетската, Вавилонската медицина, [[Аюрведа]] лекарство (в [[Индостан|Индийския субконтинент]]), Класическата китайска медицина (предшественик на съвременната традиционна китайска медицина) и древните Гръцка и Римска медицина. Египтянинът [[Имхотеп]] (живял в 3-то хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството. Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх [[Михинтале]] в [[Шри Ланка]], където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти.<ref>Prof. Arjuna Aluvihare, "Rohal„Rohal Kramaya Lovata Dhayadha Kale Sri Lankikayo"Lankikayo“ ''Vidhusara Science Magazine'', Nov. 1993.</ref><ref>''[http://www.hsph.harvard.edu/ihsg/publications/pdf/No-42.PDF Resource Mobilization in Sri Lanka's Health Sector]'' - – Rannan-Eliya, Ravi P. & De Mel, Nishan, Harvard School of Public Health & Health Policy Programme, Institute of Policy Studies, February 1997, Page 19. Accessed 2008-02-22.</ref> Индийският лекар [[Сушурата]] описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия.<ref name = "Singh">A. Singh and D. Sarangi (2003). "We„We need to think and act"act“, ''Indian Journal of Plastic Surgery''.</ref>
 
Гръцкият лекар [[Хипократ]] е наречен, „бащата на медицината“.<ref name="blackwellpublishing.com">[http://www.blackwellpublishing.com/eccmid16/abstract.asp?id=50854 The father of modern medicine: the first research of the physical factor of tetanus], European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases</ref><ref>{{cite journal|author=Grammaticos P.C. & Diamantis A. |year=2008 |title=Useful known and unknown views of the father of modern medicine, Hippocrates and his teacher Democritus |journal=Hell J Nucl Med |volume=11 |issue=1 |pages=2–4 |pmid=18392218|ref=harv}}</ref> Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест - – [[Хипократова клетва]] и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване. <ref name=garrison97>{{Harvnb|Garrison|1966|p=97}}</ref><ref name=mart90>{{Harvnb|Martí-Ibáñez|1961|p=90}}</ref>
 
Гръцкият лекар [[Гален]] е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на [[Главен мозък|мозъка]] и [[очи]]те операции. След падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] и началото на [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]] гръцката традиция в областта на медицината запада в [[Западна Европа]]. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века [[Византийска империя|Източна Римска империя]].
|pmid=6989499
|ref=harv
}}</ref><ref>[https://eee.uci.edu/clients/bjbecker/PlaguesandPeople/lecture5.html Medical Practitioners]</ref> Неговият труд [[Канон на медицината]] представлява една от най-известната книга в историята на медицината.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-92902/The-Canon-of-Medicine|title="The Canon of Medicine" (work by Avicenna)|publisher=''Encyclopædia Britannica''|year=2008|accessdate=2008-06-11}}</ref> Други известни лекари са [[Абу ал-Касим ал-Захрави|Абулкасис]],<ref>{{Cite journal|last=Ahmad|first=Z. (St Thomas' Hospital)|title=Al-Zahrawi&nbsp;— – The Father of Surgery|journal=ANZ Journal of Surgery|year=2007|volume=77|issue=Suppl. 1|page=A83|doi=10.1111/j.1445-2197.2007.04130_8.x|pages=A83|ref=harv|postscript=<!--None-->}}</ref> [[Ибн Зухр]],<ref name=Rabie2006>Rabie E. Abdel-Halim (2006), "Contributions„Contributions of Muhadhdhab Al-Deen Al-Baghdadi to the progress of medicine and urology"urology“, ''Saudi Medical Journal'' '''27''' (11): 1631-1641.</ref> [[Ибн ал-Нафис]],<ref>Chairman's Reflections (2004), "Traditional„Traditional Medicine Among Gulf Arabs, Part II: Blood-letting"letting“, ''Heart Views'' '''5''' (2): 74-85 [80].</ref> и [[Авероес]].<ref>
{{cite journal
|author=Martín-Araguz A, Bustamante-Martínez C, Fernández-Armayor Ajo V, Moreno-Martínez JM
|pmid=12134355
|ref=harv
}}</ref> [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Разис]]<ref name=Tschanz>David W. Tschanz, PhD (2003), "Arab„Arab(?) Roots of European Medicine"Medicine“, ''Heart Views'' '''4''' (2).</ref> е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят.<ref>On the dominance of the Greek humoral theory, which was the basis for the practice of bloodletting, in medieval Islamic medicine see Peter E. Pormann and E. Savage Smith,''Medieval Islamic medicine,'' Georgetown University, Washington DC, 2007 p. 10, 43- – 45.</ref> Ислямските болнични заведения, наречени [[Бимаристан]] са ранни примери за начало на обществена болнична помощ.<ref>{{Cite journal|last=Micheau|first=Françoise|contribution=The Scientific Institutions in the Medieval Near East|pages=991–2|ref=harv|postscript=<!--None-->}}, in {{Harv|Morelon|Rashed|1996|pp=985–1007}}</ref><ref name="Barrett">Peter Barrett (2004), ''Science and Theology Since Copernicus: The Search for Understanding'', p. 18, Continuum International Publishing Group, ISBN 056708969X.</ref>
 
Въпреки развитието на медицината през [[14 век|14]] и [[15 век]] [[Черната смърт]] обезлюдява в значителна степен Близкия изток и Европа. Интересен е фактът, че Западна Европа се справя по-ефективно с [[пандемия|пандемиите]] от ислямския свят.<ref>Michael Dols has shown that the Black Death was much more commonly believed by European authorities than by Middle Eastern authorities to be contagious; as a result, flight was more commonly counseled, and in urban Italy quarantines were organized on a much wider level than in urban Egypt or Syria (''The Black Death in the Middle East'' Princeton, 1977, p. 119; 285-290.</ref> След застоя на медицината в Европа през Средновековието тук отново тя намира своето развитие. Сред първите важни фигури възродили медицината и [[анатомия]]та са [[Габриеле Фалопио]] и [[Уилям Харви]].
 
Повратна точка в медицината е постепенното отхвърляне, на това което е било известно като подход на "традиционните„традиционните авторитети"авторитети“. Остарелият подход се основава на идеята, че ако някой изтъкнат човек е изказал някаква идея в миналото, то това е истината и всичко което е наблюдавано като несъответствие на тази идея се е счита за аномалия и изключение. Тази революция в мисленето се наблюдава и в други клонове на науката, като например отричането на теориите на [[Клавдий Птолемей |Птолемей]] от [[Николай Коперник|Коперник]]. Лекари като [[Андреас Везалий]] започват да доказват или опровергават някои от съществуващите теории.
 
[[Андреас Везалий]] е и авторът на една от най-влиятелните книги, посветени на човешката анатомия - – ''[[De humani corporis fabrica]]'' <ref>[http://archive.nlm.nih.gov/proj/ttp/books.htm Page through a virtual copy of Vesalius's ''De Humanis Corporis Fabrica'']</ref>.
 
Френският лекар [[Амброаз Паре]] се смята за един от основателите на съвременната [[хирургия]]. Бактерии и други микроорганизми са наблюдавани за първи път под микроскоп от [[Антони ван Льовенхук]] през 1676 година, което инициира научното направление микробиология <ref name=Brock>{{cite book | author = Madigan M, Martinko J (editors) | title = Brock Biology of Microorganisms | edition = 11th | publisher = Prentice Hall | year = 2006 | isbn = 0-13-144329-1 }}</ref> и поставя нови въпроси за причинителите на инфекциозни заболявания. Частично основавайки се на работата на италианския анатом [[Реалдо Коломбо]], английския лекар [[Уилям Харви]] описва [[кръвоносна система|кръвоносната система]] <ref>Zimmer, Carl. 2004. ''Soul Made Flesh: The Discovery of the Brain – and How It Changed the World.'' New York: Free Press.</ref>. [[Херман Бурхаве]] се счита за основател на [[физиологията]], тъй като пръв води курсове на тази тема в [[Лайден]] и е автор на учебника ''[[Institutiones medicae]]'' (1708). Като основател на [[дентална медицина|денталната медицина]] се възприема френския доктор Пиер Фаучард <ref>"[http://www.nature.com/bdj/journal/v201/n12/full/4814350a.html Pierre Fauchard: the 'Father of Modern Dentistry']". ''British Dental Journal'' 201, 779 – 781 (2006)</ref>.
 
=== Дентална медицина ===
[[Стоматология]]та ([[Дентална медицина]] от 2007 г.) и [[Одонтология]]та са науки - – дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устата. В България стоматологията се изучава в отделна [[специалност]].
 
== Алтернативна медицина ==
== Медицинска етика ==
: ''Основна статия: [[Медицинска етика]]''
Медицинската етика е система от морални принципи, които прилагат ценности и ценностни съждения върху практиката на медицината. Приложението на тези морални принципи обикновено се свързва с традициите на практиката на медицина, като някои въпроси са от по-съвременен характер <ref>Robert M. Veatch 1997, стр. 6</ref>. Понякога вместо медицинска етика се използва термина ''[[биоетика]]'', макар биоетиката да има малко по-обширен смисъл като обхваща и дисциплини като изследвания върху животни, генетика и т.н. <ref>Robert M. Veatch 1997, стр. 6</ref>
 
== Виж също ==
 
== Външни препратки ==
* [http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0Биоетика/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0Комерсиалната-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0медицина Комерсиалната медицина] - – анализ на етичните проблеми около комерсиализацията в медицината от Архиепископ Христодул.
 
== Литература ==
* Robert M. Veatch, [http://books.google.bg/books?id=UCOT4sj-DwUC&lpg=PP1&dq=medical%20ethics&pg=PP1#v=onepage&q&f=false Medical Ethics], Jones & Bartlett Learning, 1997.
 
== БележкиИзточници ==
<references />
{{reflist|2}}
 
{{Превод от2от|en|Medicine|632901434}}
{{Нормативен контрол|TYP=s|GND=4038243-6|LCCN=sh/85/083064}}
{{Портал|Медицина}}