Лонгоза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Лонгоза''' (или '''Долнокамчийска низина''' (до 29 юни 1942 г. ''Лонгос'', до 5 януари 1946 г. ''Лонгът'')<ref>{{наименования|130}}</ref> е низина в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], [[област Варна]], като обхваща цялата долина на река [[Камчия]].
 
Низината е разположена в най-източната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], като на запад достига до сливането на реките [[Голяма Камчия]] и [[Луда Камчия]] (съставящи на същинската река [[Камчия]] при село [[Цонево]]), на север – до южните склонове на [[Роякско плато|Роякското плато]] и [[Авренско плато|Авренското плато]] и между тях се свързва със [[Синделска низина|Синделската низина]], на изток – до брега на [[Черно море]], а на юг – до северните склонове на [[Камчийска планина]] (част от [[Стара планина]]).
 
Дължината на низината от запад на изток е около 45 km, а ширината и&#768; варира от 1 до 6 км. Надморската и&#768; височина е от 0 м на изток до 25 м на запад, като по периферията и&#768; постепенно се повишава. Тя има лиманен произход и е запълнена с алувиални наслаги. В миналото е била покрита с буйна, труднопроходима лонгозна гора, откъдето произхожда и името и&#768; "Лонгоз" —„Лонгоз“ – гъста гора и е била често наводнявана. Сега горската покривка е разкъсана от ниви, овощни и зеленчукови градини и лонгозните гори са се запазили само в най-източната част на низината, около устието на [[Камчия]] и е създаден [[Резерват Камчия|природният резерват "Камчия"„Камчия“]]. Горите са главно от [[ясен]] и [[бряст]], примесени с [[елша]], [[върба]], [[летен дъб]] и [[клен]], съпроводени с множество увивни растения представени от скрипка, дива лоза и [[повет]]. Широко разпространение имат и храстовидните формации от чашкодрян, червена калина и други, общо над 40 дървесни и храстовидни вида. В заблатените ръкави на реката расте водна лилия.
 
В низината са разположени (главно по северната и южната и&#768; периферия) 13 населени места, в т.ч. град [[Долни чифлик]] и селата [[Величково (Област Варна)|Величково]], [[Венелин (село)|Венелин]], [[Горен чифлик]], [[Гроздьово]], [[Детелина (Област Варна)|Детелина]], [[Дъбравино]], [[Круша (село)|Круша]], [[Нова Шипка]], [[Ново Оряхово]], [[Пчелник (Област Варна)|Пчелник]], [[Старо Оряхово]] и [[Цонево]]
 
В източната част на низината, от север на юг на протежение от 6,4 км преминава участък от първокласен път № 9 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Дуранкулак – [[Варна]] – [[Бургас]] – ГКПП "Малко Търново.
 
От изток на запад, между селата [[Старо Оряхово]] и [[Нова Шипка]], на протежение от 26,2 км – участък от третокласен път № 904 от Държавната пътна мрежа [[Старо Оряхово]] – [[Долни чифлик]] – [[Провадия]].
 
По северозападната част на низината преминава част от трасето на жп линията [[Синдел]] – [[Карнобат]], а от запад на изток – цялото трасе на жп линията [[Юнак (село)|Юнак]] – [[Старо Оряхово]].
 
== Топографска карта ==
Ред 18:
* {{Карта|K-35-44|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-044.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 292. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581