Отваря главното меню

Промени

форматиране: 5x тире, 2x кавички, интервал, нов ред, параметър, тире-числа (ползвайки Advisor)
|publisher=Longman |location=Harlow, England
|year=1990 |isbn=0582053838 |page=736
}} Entry: "tsunami"„tsunami“</ref><ref name="Fradin 2008">
{{cite book|last=Fradin|first=Judith Bloom and Dennis Brindell
|title=Witness to Disaster: Tsunamis
 
== Наименование ==
Терминът „цунами“ идва от [[Японски език|японската]] дума 津波, съставена от двете [[канджи]] 津 („цу“ - – [[пристанище]]) и 波 („нами“ - – [[Ветрова вълна|вълна]]).
 
Цунами понякога се наричат и ''приливни вълни'', но през последните години този термин се използва все по-рядко, особено в научната литература, тъй като, макар външно да напомнят извънредно висок [[прилив]], механизмът на тяхното възникване няма нищо общо с приливите.
 
Малко езици, освен японския, имат собствено наименование на цунами - – „аази пералай“ в [[Тамилски език|тамилския]], „ие беуна“ или „алон булуек“ в [[Ачехски език|ачехския]].
 
== История ==
[[File:1755 Lisbon earthquake.jpg|thumb|Картина на разрушенията след [[Лисабонското земетресение]] породило и цунами в [[Атлантически океан|Атлантика]]]]
 
[[Тукидид]] е първият споменал за цунами, макар и да не ползва точно тази дума. Той описва такова в своята [[книга]] "''История на Пелопонеската война''", породено от земетресение, през 426 пр. н.е.
 
'''Известни цунамита:'''
[[Файл:Shallow water wave.gif|мини|Анимирана схема, показваща началното „оттегляне“ на повърхностната вода]]
 
Цунами предизвикват разрушения по два основни начина - – чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си.
 
Докато обикновените [[Ветрова вълна|ветрови вълни]] имат [[Дължина на вълната|дължина]] (разстоянието между гребените) около 100&nbsp;m и височина към 2&nbsp;m, в дълбоките океански вълни цунами имат дължина около 200&nbsp;km. Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800&nbsp;km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20- – 30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1&nbsp;m.<ref>{{cite web | publisher = earthsci.org | year = 2011 | url = http://earthsci.org/education/teacher/basicgeol/tsumami/tsunami.html | title = Tsunamis | work = earthsci.org | accessdate = 7 октомври 2011 | lang = en}}</ref> По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, „пристанищна вълна“ - – понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.
 
Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80&nbsp;km/h. Дължината и&#768; намалява до по-малко от 20&nbsp;km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг [[Честото|период]], може да и&#768; отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.<ref name="Walrus">{{cite web | url = http://walrus.wr.usgs.gov/tsunami/basics.html | title = Life of a Tsunami | date = 22 October | year = 2008 | work = Western Coastal & Marine Geology | publisher = United States Geographical Survey | accessdate = 2009-09-09 |lang = en}}</ref> Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока.<ref name="Tulane">{{cite web | url = http://www.tulane.edu/~sanelson/geol204/tsunami.htm | title = Tsunami | first = Stephen A | last = Nelson | date = 28-Jan | year = 2009 | publisher = Tulane University | accessdate = 2009-09-09 | lang = en}}</ref>
 
== Скали за измерване ==
Съществуват няколко опита за създаване на скали, базирани на интензивността или магнитуда, които да позволят сравнението между отделни цунами, както това се прави при земетресенията.<ref name=Gusiakov>{{cite web | last = Gusiakov | first = V | title = Tsunami Quantification: how we measure the overall size of tsunami (Review of tsunami intensity and magnitude scales) | url = http://www.ngdc.noaa.gov/hazard/data/presentations/jtc/gusiakov.pdf | year = | accessdate = 2009-10-18 | lang = en}}</ref>
 
Най-ранните скали, придобили популярност при измерването на интензивността на цунами са Скалата на Зиберг-Амбразис, използвана в [[Средиземно море]], и Скалата на Имамура-Иида, използвана в [[Тихи океан|Тихия океан]]. Последната е модифицирана от Соловиев, който изчислява интензивността ''I'' по формулата:
* [http://wop.cointech.net/bg/02br_2011.pdf Цунами, Михаил Бушев, сп. [[Светът на физиката]] 2, 2011, с. 136]
 
{{Стихийни бедствия}}
 
[[Категория:Природни бедствия]]
[[Категория:Океанография]]