Разлика между версии на „Селско стопанство“

м
форматиране: 7x запетая, 4x тире, 2x кавички, 2x тире-числа, 2x точка, 57 интервала, год.→г., й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 7x запетая, 4x тире, 2x кавички, 2x тире-числа, 2x точка, 57 интервала, год.→г., й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor))
'''Селското стопанство''' е отрасъл на [[икономика]]та, включващ отглеждането на [[Одомашняване|домашни]] [[животни]] и [[растения]], от които се произвеждат храна, влакна, биогорива, лекарства и други продукти.<ref name="Office1999">{{cite book | title = Safety and health in agriculture | url=http://books.google.com/books?id=GtBa6XIW_aQC&pg=PA77 | accessdate = 13 септември 2010 | year = 1999 | publisher = International Labour Organization | isbn = 978-92-2-111517-5 | pages = 77 | lang = en}}</ref> Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката [[цивилизация]], създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложно-научната област, изучаваща селското стопанство, се нарича [[аграрни науки]].
 
Историята на появата и развитието на селското стопанство започва далеч в миналото, и се е определяло от различни климатични условия, култури и технологии. В крайна сметка индустриалното земеделие базирано на големи площи от монокултури се е наложило като основен вид земеделие. Използването на изкуствени торове, [[пестициди]], селекция на растенията, [[генно инженерство]] увеличават добивите на отглежданите културни растения , но водят със себе си редица екологични проблеми и проблеми със здравето на хората. По същия начин генното инженерство, използването на [[Соматотропин|хормони на растежа]], антибиотици и други химически продукти водят да увеличение на производството на месо и животински продукти, като например мляко. Генно-модифицираните организми, използването на хормони на растежа и някои други химически продукти са забранени в редица страни, но намират широко приложение в [[САЩ]][[]] и някои от развиващите се страни. Производството на храни и водните ресурси са два свързани глобални проблема, които са и ще бъдат предмет на дебати между регионите и страните. Намаляването и влошаването на качеството на водните запаси както и проблемите със глобалното затопляне включително влиянието му върху селското стопанство и обратното, влиянието на селското стопанство върху глобалното затопляне, са проблеми, за които трябва да работят заедно регионите и страните.
 
Селското стопанството обхваща широк кръг подобласти и специализирани технологии. Традиционно в основата му са отглеждането на растения върху [[обработваема земя]] и на животни в [[Пасище|пасища]]. Съвременните селскостопански технологии, като създаване на нови сортове и породи и използване на [[пестицид]]и и [[тор (биология)|торове]], рязко увеличават добивите, но в същото време някои от тях водят до щети за околната среда и до увреждане на здравето на хората.<ref>{{cite web | url = http://www.epa.gov/opp00001/health/human.htm | title = Human Health Issues &#124; Pesticides &#124; US EPA | publisher = Epa.gov | date = 28 юни 2006 | accessdate = 26 ноември 2009 | lang = en}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.organicconsumers.org/toxic/hormone042302.cfm | title = EU Scientists Confirm Health Risks of Growth Hormones in Meat | publisher = Organicconsumers.org | accessdate = 26 ноември 2009 | lang = en}}</ref>
 
Основните селскостопански продукти могат да бъдат обединени в няколко големи групи - – храни (например, [[Зърнени култури|зърнени храни]], [[Зеленчук|зеленчуци]], [[плод]]ове, [[месо]]), влакна (например, [[памук]], [[Вълна (материя)|вълна]], [[коноп]], [[коприна]]), горива и суровини за промишлеността. В наши дни растения се отглеждат за производството на [[Биогориво|биогорива]] ([[метан]] и [[етанол]] от [[биомаса]], [[биодизел]]), [[Биофармация|фармацевтични продукти]] и [[Биопластмаса|биопластмаси]].<ref>{{cite web | url = http://www.marketwatch.com/story/bioengineers-aim-to-cash-in-on-plants-that-make-green-plastics | title = Plastics that are green in more ways than one | last = Brickates Kennedy | first = Val | date = 16 октомври 2007 | work = MarketWatch | publisher = The Wall Street Journal | location = New York | lang = en}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.bio.org/healthcare/pmp/factsheet5.asp | title = Growing Plants for Pharmaceutical Production vs. for Food and Feed Crops | publisher = Biotechnology Industry Organization | accessdate = 2 октомври 2009 | location = Washington DC | lang = en}}</ref> Част от продуктите на селското стопанство се използват с декоративна цел - – [[Цветарство|цветя]], екзотични риби и птици и други.
 
Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на [[услуги]]те изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.<ref>{{cite web | url = http://www.ilo.org/public/english/employment/strat/kilm/index.htm | title = Key Indicators of the Labour Market Programme | date = 7 септември 2009 | publisher = International Labour Organization | lang = en}}</ref> Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия [[брутен вътрешен продукт]] на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и 1,2% в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]).
Земеделието възниква независимо в различни части на света. Най-малкото 11 региона в стария и новия свят се явяват независими участници в това развитие.<ref>{{cite journal |doi=10.1073/pnas.1323964111 |title=Current perspectives and the future of domestication studies|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=111 |issue=17 |page=6139 |year=2014 |last1=Larson |first1=G. |last2=Piperno |first2=D. R. |last3=Allaby |first3=R. G. |last4=Purugganan |first4=M. D. |last5=Andersson |first5=L. |last6=Arroyo-Kalin |first6=M. |last7=Barton |first7=L. |last8=Climer Vigueira |first8=C. |last9=Denham |first9=T. |last10=Dobney |first10=K. |last11=Doust |first11=A.N. |last12=Gepts |first12=P. |last13=Gilbert |first13=M. T. P. |last14=Gremillion |first14=K. J. |last15=Lucas |first15=L. |last16=Lukens |first16=L. |last17=Marshall |first17=F. B. |last18=Olsen |first18=K.M. |last19=Pires |first19=J.C. |last20=Richerson |first20=P.J. |last21=Rubio De Casas |first21=R. |last22=Sanjur |first22=O.I. |last23=Thomas |first23=M.G. |last24=Fuller |first24=D.Q.}}</ref>
 
Диви видове зърнени храни са събирани и използвани за храна най-малко през 20,000 BC. От 9500 BC, осем храни са култивирани и използвани в [[Левант]]а. Това са [[двузърнест лимец]], [[еднозърнест лимец]], [[ечемик]], [[грах]], [[леща]], [[нахут]], [[културен лен|лен]]. [[Ориз]]а е култивиран в Китай в преди 8,200 до 13,500 години.
 
=== Античност и Средновековие ===
[[File:Trillo-2.JPG|thumb|upright|Долната страна на [[диканя]] използвана и в България до средата на 20-ти век в личното стопанство за обработка на зърно]]
[[File:Kombajn New Holland TX68 seče pole mezi Slatinkami a Lípami, okres Prostějov (04).jpg|thumb|left|Модерен комбайн A New Holland TX68 .]]
През 20 век индустриалната революция навлиза в селското стопанство. През този период започват да се използват все повече по-модерни машини, модернии технологии. Ръчният труд и примитивните машини са заменени от много по-производителнитепроизводителна машинимеханизация. Навлизането на електрониката прави управлението на обработките, управлениеои прилагането на технологиите нав селското стопанство много по-лесно. Възможността например точно да се определи точно в момента на прибирането на реколтата точното разпределениеразпределението на добивите в рамките на една нива помага за вземане на правилни решения за торене, напояване и други.
 
=== Съвременно развитие ===
{{раздел-мъниче}}
 
Значителни технологични промени в селското стопанство настъпванастъпват през 20 век. По-специално [[Процес на Хабер|процесът на Хабер]] за синтезиране на [[амониев нитрат]] намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез [[сеитбообращение]] и [[Тор (биология)|естествени торове]]. Синтетичните [[Азотен тор|азотни торове]], наред с изкопаемите [[фосфат]]и, [[пестицид]]ите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като [[ориз]], [[пшеница]] и [[царевица]], по време на процеса, известен като [[Зелена революция]]. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на [[Томас Малтус]] (1766- – 1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.<ref name="BumperCrop">{{cite web | url = http://www.nytimes.com/2005/12/08/business/worldbusiness/08farmers.html | publisher = The New York Times | title = Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing | last = Barrionuevo | first = Alexei | coauthors = Keith Bradsher | date = 8 декември 2005 | lang = en}}</ref>
 
[[File:Precision Farming in Minnesota - Natural Colour.jpg|thumb|Сателитна снимка на поливни земеделски площи в Минесота]]
[[File:Precision Farming in Minnesota - False Colour.jpg|thumb|Инфрачервена снимка на горните площи. Различните цветове показват съответно: здрави растения (червено), наводнения (черно) и нежелани пестициди (кафяво).]]
Съвременните методи на селско стопанство включват заснемане на определени региони от космосаКосмоса, за да прави оценка на състоянието на растенията.
 
По този начин през 20-век развитието на селското стопанство се характеризира с увеличаване на производителността му, заместванетозаместване на разходаразходите наза труд с използването на изкуствени торове и пестициди, което пък води до замърсяване на водните ресурси и със субсидиране на земеделските производители. През последните години се засилват реакциите срещу [[Външен ефект (икономика)|отрицателното влияние на традиционната селскостопанска практика върху екологията]]. Това засилва значението на биоземеделието и устойчивото земеделие. Основен двигател на промените в тази посока е [[ЕС]], който първи сертифицира (органична храна) [[биохрана]] през 1991 година и през 2005 година започва да реформира [[Единна серскостопанска политика на ЕС|Единната селскостопанска политика на ЕС]] ([[еn|en:Common Agricultural Policy |CAP]]). Нарастването на обема на [[биоземеделие]]то изисква подновени изследвания в областта на алтернативни технологии като [[интегрирана защита на растенията]] ([[ен|integrated pest management]]) и селекция на животни и растения.
 
През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на [[Биогориво|биогорива]] в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. [[Международен фонд за селско-стопанско развитие|Международният фонд за селско-стопанско развитие]] ([[en|The International Fund for Agricultural Development]]) приема за факт, че увеличаването на малките ферми може да е част от решението за решаването на проблемите с храните. Експерименти във Виетнам потвърждават това, където чрез развитието на малки ферми, страната се превръща от вносител на храни в износител и показва значителен спад в областта на бедността.
 
=== Съвременно развитие в България ===
Като част от ЕС България трябва да се съобразява с тенденциите на развитие в Европа, както и състоянието в което се намира българското селско стопанство. През 2013 година излиза от Министерството на земеделието "Национална„Национална стратегия за устойчиво развитие в земеделието в България в периода 2014 - – 2020 година"година“, в която се дава оценка на състоянието и начините за преодоляване на проблемите.<ref>https://www.president.bg/docs/1380286308.docx</ref> На стр .4 се казва:
'''От гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на влошаващо се здравословно състояние на българската нация може да се счита за абсурд, когато вноса на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо и редица други преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 – 80%. Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2030 год г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.'''
 
Аналогични са и оценките дадени в Икономически доклад на БАН за 2016 година<ref>http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf</ref>: Съсредоточаване на земята в малък на брой стопанства, които и получават субсидиите, монокултурно земеделие, като се произвеждат само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от
млякото, необходими за населението на България, голям административен апарат в Министерството на замеделието (17000 човека, без някои държавни предприятия), което го превръща в най-голямата икономическа структура на държавата и други. Освен това:
* Прекъсната е връзката между земеделските производители и потребителите.
[[File:Rice terraces.png|thumb|Отглеждане на ориз във Филипините]]
 
Растиеновъдството зависи от наличните ресурси и ограничения: географски и климатични условия, държавната политика, икономика , политика и социални условия и други
 
=== Животновъдство ===
[[File:KerbauJawa.jpg|thumb|right|Оране с [[бивол]]и в [[Индонезия]]]]
[[File:Sheep and cow in South Africa.jpg|thumb|right|260px|Овце и крави на паша заедно в Южна Африка]]
Животните, включително [[кон]]е, [[муле]]та, волове, [[бивол]]и, [[камили]], [[лама (животно)|лами]], [[магаре]]та и кучета се използват често за обработка на земята, прибиране на реколтата, като транспортно средство, за пазачи и др. Животновъдството не се занимава само за отглеждането на животни за месо и животински продукти като мляко, [[яйце (храна)|яйца]], или [[вълна (влакна)|вълна]], но и отглеждането на някои видове за извършване на работа, за спорт, хоби и други.
 
Системите за работа в животновъдство се разделят в зависимост от начина на хранене: на пасища, смесено и изцяло затворен вид. През 2010 година 30% от сушата, която не е заледена се използва за животновъдство, като с това се занимават 1,3 милиарда човека. Между 1960 и 2000 година има значително увеличаване на продукцията от животновъдството, специално говеда, свине и пилета, като при пилетата увеличението е 10-кратно. Съществено са увеличени и производството на мляко и яйца. Общото количество говеда, овце и кози в света ще продължава да се увеличава значително до 2050 година. [[Аквакултура|Аквакултурите]] или рибните ферми , производството на риба за консумация в специални отделени за целта обеми е един от най-бързо развиващите се сектори , като се увеличава средногодишно между 1975 и 2007 с 9%.
 
През втората половина на 20 век производителите създават чрез [[Изкуствен отбор|изкуствена селекция]] нови [[порода|породи]] животни, които са по-продуктивни от старите породи, без да се съобразяват с опазването на биоразнообразието. Това води до намаляването на биоразнообразието, както и до намалена устойчивост към болести и местните условия спрямо местните породи животни.
 
Отглеждането на животни чрез пасища се извършва основно при преживните животни в райони, в които производството на растителни храни не е надеждно поради климатични или почвени условия. Комбинираните системи за отглеждане на животни използват пасища, фуражи и зърно за изхранване на преживни и други животни. При свиневъдството и птицевъдството в момента в развитите страни се използват основно затворени пространства за отглеждане . Учени оценят, че до 2030 година 75% от нарастването в животновъдството ще става за сметка на производство в затворени ферми, а не на свобода.
 
== Аграрни науки ==
 
== Технологии ==
Селското стопанство представлява технологичен процес, извършван от специализирана работна ръка, върху определена специално за целта площ и за целите на населението извън тези площи живещо предимно в градовете. То включва следните основни технологии:
* Оране: подготвя почвата за сеитба, засаждане (сеитба), торене или борба с вредителите.
* Борба с вредителите, включваща използване на пестициди, биологични методи, механични и системни като сеитбооборот и други.
* Сигуряване на хранителни вещества за растенията, включващо въвеждане в почвата на естествени торове, изкуствени и изкопаеми торове и други.
* [[Напояване]]:Управление на водното стопанство - – селското стопанство използва около 70% от прясната вода в света и нейното пълноценно и правилно използване е много важно.
* Решаване на екологичните проблеми: Все по-важно става решаването на екологичните проблеми от селското стопанство да бъде не само въпрос на обществото, а на самото стопанство.
 
Много държави [[Субсидия|субсидират]] селскостопанското производство по различни съображения от политически или икономически характер. Тези [[земеделски субсидии]] често са обвързани с производството на определени продукти, като [[пшеница]], [[царевица]], [[ориз]], [[соя]] или [[мляко]]. Те често са критикувани като [[Протекционизъм|протекционистични]], неефективни и вредни за околната среда.<ref>{{cite web | last = Schneider | first = Keith | date = 8 септември 1989 | url = http://www.nytimes.com/1989/09/08/us/science-academy-recommends-resumption-of-natural-farming.html | title = Science Academy Recommends Resumption of Natural Farming | publisher = The New York Times | lang = en}}</ref>
 
Основната задача на селското стопанство на дадена страна е осигуряване на населението с хранителни продукти на стабилни цени. Държавата трябва да осигури необходимото законодателство и контролни органи, които да контролират качеството на храните. Освен това селскостопанската политика трябва да изпълнява и допълнителни цели като :
* Запазване на естествените ресурси: земя, вода и въздух
* Инфраструктурно, стопанско, социално и културно съживяване на селските райони
* Грижа за природните дадености и запазване на многообразието на видовете
* Производство на възобновяема енергия
* Наличие на суровини за индустрията и енергията
 
Големите агропроизводители, търговските лобита, потребителите и други групи се опитват да влияят на политиката за прокарване на своите интереси. Агробизнеса има най-голямо влияние и обикновено интересите на потребителите остават на последно място. Така например през 2010 големите компании производители на храни блокират инициатива на [[ФАО]] за подобряване на стандартите на работа в животновъдството, което представлява най-големия потребител на прясна вода, най-основния замърсител на природата, както и е основнен причинител на наднорменото тегло и болестите на голяма част от населението и по този начин блокират възможността да се подобрят стандартите за здравето и околната среда.<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/environment/2010/sep/22/food-firms-lobbying-samuel-jutzi |title=Corporate Lobbying Is Blocking Food Reforms, Senior UN Official Warns: Farming Summit Told of Delaying Tactics by Large Agribusiness and Food Producers on Decisions that Would Improve Human Health and the Environment |location=London |first=Juliette |last=Jowit |date= 22 September 2010 |newspaper= The Guardian}}</ref>
 
В България държавното предприятие "Напоителни„Напоителни системи"системи“ е един от най-големите собственици на държавно имущество и то трябва да се управлява в интерес на обществото. През 2012 година напояваните площи в страната са намалени да 2% от обработваемите площи.<ref>https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2146.html</ref> Това, заедно с другите фактори води до намаляване делът на [[овощарство]]то, [[зеленчукопроизводство]]то, [[лозарство]]то, които са един от основните фактори за правилното хранене на населението чрез така наречената [[Диета|средиземноморска диета]]. При този начин на хранене плодове и зеленчуци трябва да се консумират ежедневно, като при това от корена до масата на консуматора трябва да са минали не повече от 72 часа.
 
== Икономика ==
== Въздействие върху околната среда ==
=== Влияние на животновъдството ===
Животновъдството е един от най-големите причинители за проблемите на околната среда. Животновъдството ангажира 70% от земята, използвана за селско-стопански цели или 30% от земната повърхност. То е един от най-големите източници на [[Парников газ|парникови газове]] с 18% от световните емисии на парникови газове, приравнени към CO<sub>2</sub>. За сравнение всички транспортни средства дават заедно 13,5 % от CO<sub>2</sub> . То произвежда 65 % от генерирания от дейността на човека [[диазотен оксид]] (който притежава 296 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>) и 37% от цялото количество генериран от човека [[метан]] (който притежава 23 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>), както и генерира 64 % от емисиите на [[амоняк]]. Животновъдството се счита за ключов фактор за увеличаването на [[обезлесяване]]то: В басейна на Амазонка 70% от предишните гори са превърнати в пасища , а останалите 30% се използват за отглеждане на фураж. <ref name="LEAD">{{cite web |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080625012113/http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf |archivedate=25 June 2008 |last1=Steinfeld |first1=H. |last2=Gerber |first2=P. |last3=Wassenaar |first3=T. |last4=Castel |first4=V. |last5=Rosales |first5=M. |last6=de Haan |first6=C. |year=2006 |publisher=U.N. Food and Agriculture Organization |location=Rome |url=http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf |title=Livestock's Long Shadow – Environmental issues and options |accessdate=5 December 2008}}</ref> По този начин животновъдството е причина и за намаляването на [[биоразнообразие]]то.
 
=== Напояване и водни ресурси ===
[[File:Water pollution in the Wairarapa.JPG|right|thumb|Замърсяване на водата от селски поток от дейността на ферма в Нова Зеландия]]
 
Селското стопанство използва като цяло около 70% от ресурсите на прясна вода.<ref>{{cite web|editor=Molden, D.|url=http://www.iwmi.cgiar.org/About_IWMI/Strategic_Documents/Annual_Reports/2006_2007/pdf/IWMI%20Annual%20Report%202006-07.pdf|title=Findings of the Comprehensive Assessment of Water Management in Agriculture|work=Annual Report 2006/2007|publisher=International Water Management Institute|accessdate=6 January 2014|format=PDF}}</ref> . Като си има предвид, че все повече прясна вода се използва от индустрията и за увеличаващото се население в градовете, се очаква увеличаващото се производство на селскостопанска продукция да трябва да се справя при използване на по-малко прясна вода. Използването на вода за напояване води до проблеми с околната среда като разрушаване на естествените влажни райони, и осоляване и [[водна ерозия на почвата|ерозия на почвата от неправилно поливане]]. Ако един човек се нуждае от около четири литра вода за директна консумация на ден, то за производството на храната необходима му на ден са необходими около 5000 литра вода.
 
Преобразуването на земята за целите на производство на стоки и услуги са основната причина за унищожаването на екосистемата на земята. и се счита за основната причина за унищожаването на биоразнообразието. Оценява се , че 39% до 50% от преобразуваната земя от човека.<ref name="Vitousek">{{cite journal|author1=Vitousek, P.M. |author2=Mooney, H.A. |author3=Lubchenco, J. |author4=Melillo, J.M. |year=1997|title=Human Domination of Earth's Ecosystems|journal=Science|volume=277|pages=494–499494 – 499|doi=10.1126/science.277.5325.494|issue=5325}}</ref>. Около 24 % от земята се унищожава като екосистема от [[Засоляване на почвите|засоляване]] , превръщането йѝ в пустиня или обезлесяване.
 
Увеличеното съдържание на торове в почвата води до попадане на азот и фосфор във водните басейни, което от своя страна води до [[еутрофикация]]. Това предизвиква измиране на рибата и влошаване на биоразнообразието, както и унищожаване на водата във водните басейни като питейна.
 
=== Пестициди ===
В световен мащаб използването на пестицидите е увеличено от 1950 година до сега на 2,5 милиона тона годишно.<ref name="Pimentel pesticide">{{cite web|author1=Pimentel, D. T.W. Culliney |author2=T. Bashore |year=1996 |url=http://ipmworld.umn.edu/chapters/pimentel.htm |title=Public health risks associated with pesticides and natural toxins in foods |work=Radcliffe's IPM World Textbook |accessdate=7 May 2013 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130502115559/http://ipmworld.umn.edu/chapters/pimentel.htm |archivedate=2 May 2013 }}</ref> Световната здравна организация [[СЗО]] оценява през 1992 година, че са станали 3 милиона инцидента с пестициди, от които 220 хиляди със смъртен изход.изт 100 Разпределението на инцидентите показва, че при използване на 80% от пестицидите в развитите страни само половината от инцидентите са в тях. Това се обяснява с неизползването на предпазно облекло и неспазването на охраната на труда в развиващите се страни. Поради изграждането на резистентност на вредителите към пестицидите, се налага непрекъснато обновяване на използваните видове пестициди. Изследванията показват също, че засиленото използване на пестициди оставя следи в селскостопанската продукция предлагана за консумация, като например мляко за консумация.
 
Намаляването на количеството на използваните пестициди може да стане с използването на добри агротехнически практики като [[сеитбообращение]] , биологични методи за борба с вредителите като [[en|Push–pull agricultural pest management]]. Използването на отпадни продукти от животновъдството, например за торене подобрява баланса на почвата.