Разлика между версии на „Временно руско управление“

излишно пояснение - мисля, че е безспорно
(излишно пояснение - мисля, че е безспорно)
'''Временно руско управление в България''' (ВРУ) е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните<ref name="">Правилното понятие е ''окупирани'', защото Руската империя завоюва земи, в които до този момент суверенитет упражнява султанът, сиреч те принадлежат на Османската империя.</ref> от [[Руска империяРусия|руските]] имперски войски земитеритории в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] определя продължителността му на девет месеца.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879- – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54- – 55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref>
 
По същото време в тогавашна Западна България ([[Босилеград]]ско, [[Цариброд]]ско и районите на [[Кула (град)|Кула]], [[Враца]], [[Берковица]], [[Сливница]] и [[Трън]]) тези функции са изпълнявани от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в тези области администрацията е сръбска.
 
== Временно руско управление ==
=== По време на Руско-турската война (1877- – 1878) ===
[[File:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878.jpg|дясно||мини|200px|Сградата в Пловдив, където се намира Временното руско управление от май до октомври 1878 година]]
 
Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877- – 1878). Наименувано е „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“ и е прикрепено към командването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руският императорския комисар [[Владимир Черкаски]], а след неговата смърт на 3 март 1878 г.&nbsp; – [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това е преместено в [[София]].
 
Задачите на управлението са: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия. В освободените градове са създадени български административни учреждения. Създават се градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.
[[File:Dondukov-KorsakovA.M.jpg|ляво|мини|150px|Руски императорски комисар Александър Дондуков]]
 
=== По силата на Берлинския договор ===
[[File:ВременныеправилаБолгария.jpg|150px|ляво|мини|Временни правила по пощенската част]]
[[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на ВРУ на девет месеца, считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена създаването на васалната държава [[Княжество България]] и автономната област [[Източна Румелия]]. Администрацията е ръководена от канцеларията на императорския комисар и от Съвет за управление, състоящ се от седем отдела.
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 години, основана е [[Българската народна банка]], а за официален език е определен българският.
 
Временното руско управление свиква [[Учредително събрание|Учредителното събрание]], което приема [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. През април 1879 г. свиква [[I Велико народно събрание|Първото Велико народно събрание]], което избира [[Александър I Батенберг]] за български княз.
 
Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват и автономната област [[Източна Румелия]].
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора [[Алеко Богориди]], а на 25 юни – в Княжество България на българския княз [[Александър I Батенберг]]. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
 
Съгласно Берлинския договор, разходите по издръжката на Временното руско управление формират [[Окупационен дълг на България към Русия|окупационния дълг]] на Княжество България и Източна Румелия. Дългът е изплатен частично до 1902 година и опростен от Русия след [[Първата световна война]].<ref>{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491- – 492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref>
 
== Източници ==
 
== Литература ==
* Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148- – 150
* [http://ia700404.us.archive.org/33/items/russkoeupravlen01komigoog/russkoeupravlen01komigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906]
* [http://ia700302.us.archive.org/20/items/russkoeupravlen00komigoog/russkoeupravlen00komigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - – Корсаков. СПб, 1906]
* [http://ia700400.us.archive.org/12/items/russkoeupravlen00ovsigoog/russkoeupravlen00ovsigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. III. Восточная Румелия и Адрианопольский санджак. СПб, 1907]