Витолд Лютославски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Витолд Лютославски''' (на полски: Witold Roman Lutosławski) - полски композитор, диригент и пианист....“ |
Добавяне на информация. |
||
Ред 1:
'''Витолд Лютославски''' (на полски: Witold Roman Lutosławski) - полски композитор, диригент и пианист.
== Младост и образование ==
{{Биография инфо
| име = Витолд Лютославски
Line 10 ⟶ 11:
| починал-място = [[Варшава]], [[Полша]]
}}
Витолд Лютославски е роден на 25 януари 1913 г. във Варшава. Произхожда от аристократично семейство и прекарва детството си във фамилното имение Дроздов. Започва да взема уроци по пиано още на 6-годишна възраст, а в периода 1926-1932 г. се учи да свири и на цигулка. От 1928 г. взема частни уроци по композиция при Витолд Малишевски. Под негово ръководство композира първата си творба. Следва във Факултета по математика на Варшавския университет и във Консерваторията (през 1936 г. получава диплома за пианист в класа на Йежи Лефелд, а през 1937 г. - за композитор под ръководството на Малишевски). В студентските години постига първите си успехи - негови творби, сред които "Харун ал Рашид" и "Соната за пиано", влизат в репертоара на известни изпълнители и оркестри. Самият Лютославски счита, че ранните му произведения са твърде традиционни и определя като истинско начало на композиторската си кариера "Симфонични вариации", чиято премиера е през 1939 г.
== Втората световна война ==
Избухването на войната осуетява плановете за следване в Париж на обещаващия млад композитор. През септември 1939 г. той е мобилизиран като радиотелеграфист, попада в немски плен, от който успява да избяга и да се върне във Варшава. Започва работа като пианист в столичните кафенета. От това време датира и клавирният му дует с Анджей Пануфник. Двамата свирят основно известни творби от класическата и популярната музика. Единственото запазено произведение на Лютославски от този период е "Вариации върху Паганини". Освен това по време на окупацията композиторът създава и редица песни, предназначени за войниците от полската съпротива.
== Първите следвоенни години ==
Изискванията на новата власт към изкуството не позволяват на Лютославски да прояви целия си потенциал като новатор в музиката. Композиторът започва работа в Полското радио, пише учебни пиеси за пиано и детски песни, сътрудничи на варшавските театри. Пише забавна музика под псевдонима Дервид. От 1945 г. е ангажиран с организацията на Съюза на полските композитори. Като композитор и член на журито представлява Полша във фестивали и конкурси от двете страни на Желязната завеса. През 1947 г. представя своята І Симфония, която е отхвърлена като твърде формалистка. Успех му носи Концерт за оркестър, композиция, базирана върху мотиви от фолклора. За нея е отличен с Държавна музикална награда І степен (1955 г.).
== След 1956 година ==
"Разведряването" след смъртта на Сталин дава по-голяма свобода на творците в Източна Европа. То позволява на Лютославски да реализира редица музикални експерименти. Той изработва собствена 12-тонова система. Става известен в международен план с "Траурна музика", преставена на фестивала [[Варшавска есен]] през 1958 г. Композиторът е един от организаторите на ежегодния фестивал, превърнал се в място за среща на творци и изпълнители от Източна и Западна Европа. Включва се и в редица други инициативи в подкрепа на съвременната полска музика: Полското дружество за съвременна музика, Плановия съвет към Полското музикално издателство, редакционния комитет на Поската музикална академия, специалната комисия към Министерство на културата и изкуството.
През 60-те години Лютославски работи активно като диригент, ръководейки главно изпълнения на собствените си творби. В този период започва и преподавателската му кариера. Той не се обвързва трайно с нито едно учебно заведение, а изнася кратки курсове и единични лекции в Югославия, Германия, Великобритания, САЩ. Работи с редица световно известни оркестри и придобива международна слава като диригент.
В отличителна черта на неговите композиции се превръща техниката ad libitum или контролиран алеаторизъм. Сред най-известните му експериментални творби се нареждат "Три поеми на [[Анри Мишо]]", "Струнен квартет" и "Прелюдия и фуга". Пише произведения за нуждите на фестивалите във Венеция, Загреб, Стокхолм, Хамбург.
== Награди и отличия ==
Витолд Лютославски е признат за един от музикалните класици на ХХ в. Три пъти е отличен от Международната трибуна на композиторите към ЮНЕСКО, за цялостен принос е удостоен с награди в Ню Йорк, Виена и Мюнхен. Гражданската му активност е почетена с награда на Солидарност през 1984 г. Композиторът е доктор honoris causa на редица университети, а 80-тата му годишнина през 1993 г. е отбелязана с поредица от концерти в Европа и Америка, които дирижира лично. През 1999 г. е основано дружество на негово име, чиято главна задача е да се грижи за творческото и духовно наследство на Лютославски и да популяризира неговото творчество.
== Източници ==
Витолд Лютославски на портала culture.pl - http://culture.pl/pl/tworca/witold-lutoslawski (достъп 07.07.2016)
Биография на страницата на Дружество "Витолд Лютославски" - http://www.lutoslawski.org.pl/pl/biography.html (достъп 07.07.2016)
Биография в Агенция Филхармония - http://agencjafilharmonia.pl/witold-lutoslawski/ (достъп 07.07.2016)
Официална страница - http://sp.wasilkow.pl/strony/lutoslawski/w_zyciorys.html (достъп 07.07.2016)
| |||