Свлачище: Разлика между версии

[[Файл:Svlichane.jpg|мини|300п|Свличане на пътя в района [[Друмево]] - – [[Вехтово]]]]

Свлачищните процеси нямат внезапен характер и е възможно да бъдат регулирани с технически средства. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на свлачището може да се стигне до възникване на [[бедствие|бедствена]] ситуация.

На територията на [[България]] свлачищата са около 1000 и засягат площ от над 200 000 декара.

Основите елементи на свлачищата са<ref name="dnsk-nar12">[[Дирекция за национален строителен контрол|ДНСК]] - – [http://www.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=47&m=279 Наредба № 12 от 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони], Приложение 3 към чл.12</ref>:

* повърхнина - – повърхнината (повърхнините) на плъзгане, по която се свличат земните маси. Тя може да е най-различна в зависимост от типа на свлачището. При някои видове свлачища вместо повърхнина се формира слой (зона), в който настъпва разрушаването;

* дълбочина - – разстоянието от горната повърхност на свлачището до повърхнината на плъзгане. Разстоянието се измерва перпендикулярно на горната повърхност на свлачището;

* тяло - – целият обем на свличащите се земни маси;

* глава (вежда) - – най-горната част на свлачищното тяло;

* пета (език) - – най-долната част на свлачищното тяло;

* дължина - – разстоянието от главата до петата на свлачищното тяло;

* широчина - – най-голямото разстояние напречно на посоката на свлачището.

#* асеквентни - – свлачища, образувани в еднородни почви;

#* консеквентни - – свлачища, при които свличането е по разделителните повърхнини между разнородни пластове, по прослойки със или без наличие на пукнатини;

#* инсеквентни - – свлачища, при които повърхнината на плъзгане пресича повърхнините на напластяване.

#* делапсивни - – свлачища, които се зараждат в долната част на склоновете, след което свлачищният процес постепенно се придвижва нагоре. Обикновено тези свлачища се предизвикват от морска и речна [[абразия]], [[ерозия]] от [[повърхностни води]] в петата на склоновете, пресичане на терени от [[път]]ища и [[железопътна линия|железопътни линии]], неправилна технология при планировка на терена, линейни изкопи за водопроводни и канализационни мрежи и др.

#* детрузивни - – свлачища, които започват в горната част на склоновете, като свличащите се земни маси вследствие натиска отгоре образуват т. нар. "свлачищен„свлачищен купол"купол“. Най-често причините за възникване на детрузивни свлачища са: претоварване в горния край на откоса; преовлажняване в горния край на откоса, причинено от извори и водопроводни и канализационни съоръжения; натиск, който се упражнява при пропадането на льосови почви (образуване на почвени клинове) и др.;

#* консистентни - – свлачища, които възникват вследствие на преовлажняване и влошаване консистенцията на глинести почви, от които са изградени склоновете. Те са сравнително плитки, често повърхностни, вкл. при незначителни наклони на откосите;

#* срутища - – внезапно нарушаване на устойчивостта на стръмни склонове от сравнително твърди почви или скали, което често се наблюдава по пукнатини. При срутища повърхнината на плъзгане обикновено е по-стръмна от 45градуса.

#* пълзящи склонове - – свлачища с движение на повърхността до 0,05 mm в денонощие.

#* дълбоки - – свлачища с криволинейна, нефиксирана повърхнина на плъзгане, която се образува на дълбочина от повърхността на терена, по-голяма от 4 m;

#* плитки - – свлачища с дълбочина до 4 m;

#* повърхностни - – свлачища, които са силно зависими от атмосферните води. При тях фиксираната повърхнина (плоскост) на плъзгане следва приблизително наклона на терена. Такива свлачища обикновено са от делапсивен или консеквентен тип.