Дмитрий Харин: Разлика между версии

| години = 1983- – 1987 </br> 1988- – 1991 </br> 1991- – 1992 </br> 1992- – 1999 </br> 1999- – 2002 </br> 2003- – 2004

| отбори = {{Флагче|СССР}} [[ФК Торпедо Москва|Торпедо Москва]] </br> {{Флагче|СССР}} [[ФК Динамо Москва|Динамо Москва]] </br> {{Флагче|СССР}}/{{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА Москва|ЦСКА Москва]] </br> {{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] </br> {{Флагче|Шотландия}} [[Селтик]] </br> {{Флагче|Англия}} [[Хончьорч]]

| национален отбор години = 1988- – 1991 </br> 1992 </br> 1992- – 1998

| треньор години = 2004- – 2012

== Клубна кариера ==

Харин започва кариерата си в тима на Торпедо Москва. Дебютира на 21 ноември 1984 г. в мач със [[СКА Ростов]]. Тогава Дмитрий е едва на 16 години и 97 дни. И до днес държи рекорда за най-млад вратар, играл в шампионатите на Русия и СССР. Харин е резерва на [[Валерий Саричев]], но през 1986 г. успява да го измести от титулярното място. През 1987 вратарят е закупен от [[ФК Динамо Москва]]. Там играе три сезона. През 1990 г. получава тежка травма и пропуска целия сезон. Въпреки това, през 1991 е привлечен от [[ЦСКА Москва]] за заместник на загиналия в автомобилна карастрофа [[Михаил Ерьомин]]. В края на сезона "армейците"„армейците“ печелят последния шампионат на СССР. Много от звездите на отбора преминават в западни отбори, но Харин остава и получава капитанската лента.

През декември 1992 Харин преминава в [[ФК Челси|Челси]] за 400 000 паунда, като става първият руснак играл за този тим. Дмитрий става твърд титуляр, но докато е под рамката на вратата, Челси нямат никакви успехи и са в средата на таблицата. Единственият по-значим успех е финалът за [[ФА къп]], загубен с 0- – 4 от [[Манчестър Юнайтед]]. През 1996 г. Харин получава тежка травма и отсъства от терените около година. След като се завръща на терена, Дмитрий трябва да се бори за титулярното място с холандския вратар [[Ед де Гуй]]. Когато [[Джанлука Виали]] поема Челси, той избира де Гуй за първи избор и Харин изиграва едва 5 срещи през този сезон. През лятото на 1999 Дмитрий преминава в [[Селтик]]. Там обаче вратарят отново е преследван от контузии и за 3 сезона изиграва само 11 мача. През 2002 отива да играе в осма английска дивизия с екипа на Хончьорч. Там той изиграва 23 мача, след което слага край на кариерата си.

== Треньорска кариера ==

== Национален отбор ==

Харин дебютира на националният тим на СССР през 1986 година. Две години по-късно става олимпийски шампион, като е титуляр във всичките мачове на олимпийският тим на СССР. През 1992 участва на [[Евро 1992|европейското]] с отбора на [[ОНД]]. По-късно участва на Мондиал 1994 и Евро 1996. Последният си мач за Русия изиграва през септември 1998. Общо е изиграл 16 мача за СССР, 9 за ОНД и 23 за Русия. Закратко е капитан на "Сборная"„Сборная“ през 1994 г.

== Източници ==