Разлика между версии на „Сергей Горлукович“

форматиране: 8x тире-числа, 3x кавички, 2x тире, 4 интервала (ползвайки Advisor)
(форматиране: 8x тире-числа, 3x кавички, 2x тире, 4 интервала (ползвайки Advisor))
| височина = 182 см
| пост = централен защитник
| настоящ отбор = отказал се
| номер на фланелката =
| договор до =
| юношески години =
| юношески отбори =
| години = 1980 </br> 1981- – 1984 </br> 1985- – 1986 </br> 1986- – 1989 </br> 1990- – 1992 </br> 1992- – 1995 </br> 1995 </br> 1996- – 1998 </br> 1999 </br> 2000 </br> 2001 </br> 2002
| отбори = {{Флагче|СССР}}[[Торпедо (Могильов)]] </br> {{Флагче|СССР}}[[ФК Гомел|Госелмаш]] </br> {{Флагче|СССР}}[[Динамо Минск]] </br> {{Флагче|СССР}}[[Локомотив (Москва)]] </br> {{Флагче|Германия}}[[Борусия Дортмунд]] </br> {{Флагче|Германия}}[[Байер Юргинден]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Алания Владикавказ|Спартак Алания]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Спартак Москва]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Торпедо-ЗИЛ]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Чкаловец-Олимпик]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Локомотив Нижни Новгород|Локомотив НН]] </br> {{Флагче|Армения}}[[Мика (отбор)|ФК Мика]]
| мачове = </br> 112 </br> 22 </br> 114 </br> 44 </br> 80 </br> 5 </br> 83 </br> 42 </br> 22 </br> 18 </br> 2
| голове = </br> (21) </br> (0) </br> (11) </br> (1) </br> (6) </br> (0) </br> (5) </br> (5) </br> (0) </br> (0) </br> (0)
| национален отбор години = 1988- – 1991 </br> 1993- – 1996
| национален отбор = {{Флагче|СССР}}{{имеНОФ|СССР}} </br> {{Флагче|Русия}}{{имеНОФ|Русия}}
| национален отбор мачове = 21 </br> 17
| национален отбор голове = (1) </br> (0)
| треньор години = 2006 </br> 2007 </br> 2008 </br> 2010 </br> 2013
| треньор отбор = {{Флагче|Русия}}[[СКА Енергия (Хабаровск)|СКА Енергия]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Авангард (Курск)]] </br> {{Флагче|Русия}}[[Витяз (Подолск)]] </br> {{Флагче|Русия}}[[СКА Енергия (Хабаровск)|СКА Енергия]] </br> {{Флагче|Русия}}[[ФК Байкал]]
| посл_проф_отбори =
| посл_нац_отбор =
}}
 
'''Сергей Горлукович''' е бивш съветски и руски футболист, играл като централен защитник. Най-известен с изявите си за [[Борусия Дортмунд]] и [[Спартак Москва]]. Златен медалист с отбора на СССР от олимпиадата в Сеул през 1988 г.
 
== Кариера ==
Като юноша треньорите считат Горлукович за безпреспективен и нито един отбор от региона не проявява интерес към него. Първият отбор на Сергей е аматьорският [[Торпедо (Могильов)]], където той играе докато паралелно учи в Могильовския машиностроителен институт. През 1981 г. преминава в Гомел, записвайки повече от 100 мача за клуба. Завършва висшето си образование в Гомелския политехнически институт със специалност инженер-механик. През 1984 г. Горлукович е един от най-добрите играчи на Гомел, вкарвайки невероятните за защитник 17 попадения. Следващата година Сергей отбива военната си служба в [[Динамо (Минск)]], където записва 22 мача. През лятото на 1986 г. обаче е "дисциплинарно„дисциплинарно уволнен"уволнен“ от клуба. Футболистът не остава дълго без клуб, след като е привлечен от [[Юри Сьомин]] в намиращия се по това време във втория ешалон на СССР [[Локомотив (Москва)]]. Там Горлукович се утвърждава като играч, помага на отбора да се класира във Висшата дивизия и става част от националния отбор. През лятото на 1988 г. участва на олимпийските игри в Сеул, където тимът на СССР завоюва златните медали.
 
През 1989 г. Горлукович заявява на ръководството на Локомотив, че иска да напусна отбора. В края на годината кара проби в немския [[Борусия Дортмунд]] и три дни след това подписва договор, а Локомотив получават 800 000 марки за бранителя - – огромна сума за защитник по това време. Сергей много трудно пробива в стартовия състав, защото тогава в [[Бундслига]]та отборите са имали право да пускат в игра едновременно само двама чужденци. В случая това са били нападателите Поулсен и Маклеод, а след напускането на последния е привлечен швейцареца [[Стефан Шапюиза]]. През лятото на 1990 г. участва на световното първенство в Италия, играеки и в трите мача от груповафа фаза. Сезон 1990/91 става най-удачния за Сергей - – той изиграва 27 мача в шампионата, а запомнящ се е голът му в 1/4 финала на [[Купата на УЕФА]] срещу [[Андерлехт]]. На следващия сезон обаче Горлукович не играе три месеца поради травма, а и не успява да спечели доверието на новия треньор [[Отмар Хицфелд]]. Изиграва само 7 срещи в Бундеслигата. Напуска Борусия след конфликт с Хицфелд и преминава в [[Байер (Юргинден)]].
 
Макар Байер Юргинден далеч да не е сред най-силните немски отбори, там Сергей играе редовно и става един от най-постоянните играчи на отбора. Освен това е повикан в националния отбор на Русия, участвайки на световното първенство в САЩ през 1994 г. Там Горлукович записва 2 мача, а "Сборная"„Сборная“ отпада още в груповата фаза. Междувременно Сергей изпада и се завръща в Бундеслигата с Байер. Записва общо 80 срещи, в които вкарва 6 попадения. Но това е последният сезон от контракта му и 34-годишния защитник решава да се завърне в Русия. Доиграва годината в състава на [[Алания Владикавказ|Спартак Алания]], с който става и шампион.
 
В началото на 1996 г. Сергей Горлукович подписва със [[Спартак Москва]]. Въпреки напредналата вече футболна възраст и края на кариерата в националния отбор след [[Евро 1996]], защитникът изживява втора младост. Следват участия в европейските клубни турнири и мачове с грандове като Интер и Аякс. На 36 години и 6 месеца Горлукович става най-възрастният руски футболист, играл в евротурнирите. Като капитан на "червено„червено-белите"белите“ играе на 1/2 финал в [[Купата на УЕФА]], което е един от най-големите успехи на руския футбол въобще. Във втората половина на 1998 г. губи титулярното си място, след като [[Олег Романцев]] привлича [[Евгений Бушманов]] от Торпедо. Поради тази причина Сергей напуска Спартак в края на сезона.
 
През 1999 г. играе за [[Торпедо-ЗИЛ]] в 1 дивизия. Записва 42 мача и вкарва 5 попадения. След това записва по един сезон за Чкаловец-Олимпик и Локомотив Нижни Новгород. През 2002 г. е играещ помощник-треньор в арменския Мика, но напуска след оставката на старши-треньора [[Валерий Гладилин]]. След края на футболната си кариера е селекционер в Спартак, и закратко и треньор на няколко отбора.