Жеравна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+карта |
→Туризъм и забележителности: Поправка на стилистична и изразна грешка |
||
Ред 38:
Църква „Свети Николай“'. Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град [[Елена]] и Георги и Генчо от [[Трявна]]. Изписването започва на [[6 май]] [[1833]] г. и завършва на [[20 декември]] [[1840]] г. Днес към храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората половина на XVIII и началото на XIX в. Те са дело на автори от тревненската школа и неизвестни автори работили в ранната средновековна традиция. Запазени са и богослужебни книги от втората половина на XVIII в. Днес църквата е действащ храм.
Според информация от туристически справочници към 2011 г. в с. Жеравна има регистрирани 34 къщи за гости, с общ капацитет 250 легла. Повечето къщи са строени по време на [[Възраждане]]то, но
Жеравна е световен архитектурен паметник. До ден днешен са запазени близо 200 къщи със статут на [[паметник на културата|паметници на културата]], всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е [[Хилендарски метох|Хилендарският метох]], в който отсядат [[хилендар]]ските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е [[Йосиф Хилендарски]] – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на [[История славянобългарска|Паисиевата История]]. Селото взима активно участие в [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
| |||