Разлика между версии на „Буйново (област Смолян)“

м
wle photo
м (област с малка буква)
м (wle photo)
}}</ref> В Кавалско действително има село на име ''[[Наипли]]'' (''Ναϊπλή''), чието име е сменено на ''Полинерон'' (''Πολύνερον'') през 1928 година.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> След събитията от [[Батак]] буйновци отглеждат баташки сирачета и при пълнолетие ги връщат на техните роднини непокътнати.
 
[[Файл:Buinovo.jpg|мини|дясно|250п|Поглед към село Буйново.]]
[[Файл:Buinovo.jpg|мини|дясо|250п|Поглед към село Буйново.]]Основният поминък на населението до 1912 година е овцевъдството и с съпровождащите го занаяти - мандражийство, абажийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените ''кехаи'' - собственици на хиляди глави овце. Все още се разказват легендите за Кабаците - собственици на 13 000 овце и Коджахалил - собственик на 11 000 овце. Най-големият празник на селото през този период е ''Предой'' - на този пролетен ден селото посрещало стадата си, които се завръщали от [[Беломорие]]то, и отбивали агнетата от майките. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Голяма гордост за кехаите били чановете (звънците) на стадата им. Всяко стадо се отличавало със звуковата си гама. През този период от време основният икономически живот на селото се е движел от кехаите. В културно и религиозно отношение селото се е развивало в крак с времето и естествено е било село с триста къщи да има и училище, като е имало два [[мектеб]]а - един за момчета и един за момичета.
[[File:Село Буйново, Западни Родопи.jpg|мини|дясно|250п|Буйново, 2016 г.]]
[[Файл:Buinovo.jpg|мини|дясо|250п|Поглед към село Буйново.]]Основният поминък на населението до 1912 година е овцевъдството и с съпровождащите го занаяти - мандражийство, абажийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените ''кехаи'' - собственици на хиляди глави овце. Все още се разказват легендите за Кабаците - собственици на 13 000 овце и Коджахалил - собственик на 11 000 овце. Най-големият празник на селото през този период е ''Предой'' - на този пролетен ден селото посрещало стадата си, които се завръщали от [[Беломорие]]то, и отбивали агнетата от майките. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Голяма гордост за кехаите били чановете (звънците) на стадата им. Всяко стадо се отличавало със звуковата си гама. През този период от време основният икономически живот на селото се е движел от кехаите. В културно и религиозно отношение селото се е развивало в крак с времето и естествено е било село с триста къщи да има и училище, като е имало два [[мектеб]]а - един за момчета и един за момичета.
 
През 1912 година, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], населението бяга на юг отвъд пределите на България. След прекратяването на войната населението се връща обратно. Но тъй като селото е било голямо, новата им държава посреща буйновци с нови и чужди управници, кмет, горски, и двама православни свещеника - попове, с мисия от православната църква да покръстят помаците. Първоначално сред по-бедното население поповете успяват да пожънат известен успех, но при смъртта и погребението на майката на двамата братя-кехаи, Кабаците, удрят на камък. Помолени от двамата братя да не се месят в погребението на майка им, поповете отказват и се подиграват на погребението, като вместо да си пеят погребалната молитва, те пеели „ни в наще, ни във ваще“. Двамата братя не могли да преживеят тази гавра с тленните останки на майка им и на 40-я ден в днешната местност Попини лъки, тогава тя била част от Долна тютюница, поканват поповете да правят 40 дневен помен според християнската религия, а не 52 дневен помен, както е по мюсюлманската. Пияните попове се отзовават на поканата и отиват, но братята хващат поповете и ги впрягат в хомота на ралото, като ги заставят да орат, след което ги убиват. Примерът бил верижно последван и от другите села в [[Девин]]ско, като така е положено началото на един от първите бунтове в новата държава.