|
Името ''руси'' се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна [[Украйна|украинска държава]], част от Рус),<ref>{{cite web | publisher = Advameg | year = 2014 | url = http://www.everyculture.com/To-Z/Ukraine.html | title = Ukraine | work = everyculture.com | accessdate = 2014-07-28 | lang = en}}</ref> което създава объркване с днешните руснаци. [[Руснаци]]те и [[беларуси]]те също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период беларусите са били наричани "литвини" (от [[Литва]], по исторически причини), а руснаците - "московци" или "москали". Пример за тази употреба е [[История славянобългарска]] на [[Паисий Хилендарски]], където той пише за "русите" и "москалите" като различни народи<ref>http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm</ref>.
Друго историческо име е ''малоруси'', което е влиза в употреба по времето на [[Руската империя]], която претендира, че е единствения законен наследник на Киевска Рус; въпреки че придобива широка употреба в 19-ти век той никога не става ''ендоним'' (име използвано за самоопределяне). Днес този термин се смята за остарял и обиден, но не винаги употребата е била такава - пример за това е бележката на [[Захарий Стоянов]] относно руската политика в "Записки към българските въстания" <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.narodnabiblioteka.info/read.php/zahari_stojanov-zapiski_po_balgarskite_vastanija_-_tom_parvi_1870-1876.txt | заглавие=Записки по българските въстания - Том първи | автор=[[Захари Стоянов]] | година=1870-1876 | език=bg| достъп_дата= | цитат=От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за "бог да прости". Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия - наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, "Света София" и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.}}</ref>
''Казаците'' исторически са били преобладаващо украинци, но ''казак'' е социална, а не историческа категория към която не всички етнически украинци са принадлежали.
|
