Харолд Годуинсън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 37.157.168.249 (б.), към версия на Xakepxakep
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Харолд II Годуинсън
| описание = Крал на Англия
| изображение за личността = [[КартинкаFile:Penny of Harold Godwinson silver coin.pngjpg|граница|250п|]]
| описание на изображението =
| управление =
Ред 17:
| потомство = Годуин<br>Едмънд<br>Магнус<br>Гунхилд<br>Гита<br>Харолд<br> Улф
| наследник = [[Уилям Завоевателя]]
| съпруга = Едит СуанешаСуанек
| втори брак = Едит от Мърсия
| трети брак =
Ред 26:
}}
 
'''Харолд II Годуинсън''' ({{lang-en|Harold II Godwinson}}) (ок. [[1022]] – [[14 октомври]] [[1066]]) е последният [[англосаксонци|англосаксонскиангло-саксонски]] крал на [[Англия]] преди [[норманско нашествие|Норманското нашествие]]. Харолд е крал от 5 януари 1066 г. до смъртта си на 14 октомври 1066 г. в [[битка при Хейстингс|битката при Хейстингс]] срещу норманите, водени от [[Уилям Завоевателя]].
 
== Могъщ благородник ==
Ред 42:
=== Битка при Стамфорд Бридж ===
{{основна|Битка при Стамфорд Бридж}}
В битката при Фулфърд близо до [[Йорк]] на 20 септември Харалд и Тостиг побеждават графовете Едуин от Мърсия и Моркар от Нортъмбрия. Харолд Годуинсън повежда армията си в ускорен марш на север и за 4 дни прекосява разстоянието и изненадва Хардрада. В [[битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]] на 25 септември Хардрада и Тостиг са убити, а армията им е разгромена. Според исландският летописец [[Снори Стурлусон]] (1178-1241) преди битката английски ездач се приближава до Хардрада и Тостиг и предлага на Тостиг графската му титла, ако се отвърне от Хардрада. Когато Тостиг пита какво ще получи Хардрада, отговорът е, че ще получи седем фута земя (2.1 м), защото е по-висок от други люде. Харалд Хардрада е впечатлен от ездача и пита Тостиг за името му. Отговорът на Тостиг е, че ездачът е бил Харолд Годуинсън.<ref>Sturluson, Snorri (1966). King Harald's Saga. Baltimore, Maryland: Penguin Books, стр. 149.</ref>
 
=== Битка при Хейстингс ===
{{основна|Битка при Хейстингс}}
[[Image:Bayeux_Tapestry_scene57_Harold_deathBayeux Tapestry scene57 Harold death.jpg|thumb|250п|Смъртта на Харолд Годуинсън в битката при Хейстингс, изобразена на [[гоблен от Байо|гоблена от Байо]]]]
[[Image:Harold stone.JPG|thumb|200п250п|Мястото на гибелта на Харолд]]
На 12 септември Уилям отплава за Англия.<ref>Според историците забавянето му може да се дължи на получена информация за плановете на Хардрада и желанието му да се възползва от случая.</ref> Няколко кораба обаче потъват в бурното море и той се връща да изчака лошото време в Сен-Валери-сюр-Сом. На 27 септември норманската флота най-сетне се отправя към Англия и акостира на следващия ден с около 7000 мъже в Певънси на брега на източен [[Съсекс]]. Харолд сега е принуден да заповяда на армията си да измине 386 км на юг, за да пресрещне Уилям. Харолд разполага армията си зад набързо направени насипни укрепления при Хейстингс. Двете армии се сблъскват [[битка при Хейстингс|близо до Хейстингс]] на [[14 октомври]]. След деветчасов тежък бой и близо до победата, Харолд е убит, а армията му разгромена. Братята му Гирт и Леофуин също загиват в битката. Според преданието Харолд е убит със стрела в окото, но не е ясно дали тази сцена (над която е изписано името му) от [[гоблен от Байо|гоблена от Байо]] изобразява Харолд и дали фигурата на стъпкван от коне човек не е всъщност на Харолд. Съпругата му '''Едит СуанешаСуанек'''<ref>Edith Swan-neck или Лебедовата шия.</ref> е извикана, за да идентифицира тялото, което тя прави по белег, известен само на нея. Тялото на Харолд е погребано в каменен гроб с изглед към брега, а подобаващи погребални ритуали са извършени едва по-късно в църквата Свети Кръст в Уолтъм, която той възстановил през 1060 г.
[[Image:Tombe d'Harold II.jpg|thumb|200п|Гробът на крал Харолд II в Уолтъмското абатство, [[Есекс]]]]
На 12 септември Уилям отплава за Англия.<ref>Според историците забавянето му може да се дължи на получена информация за плановете на Хардрада и желанието му да се възползва от случая.</ref> Няколко кораба обаче потъват в бурното море и той се връща да изчака лошото време в Сен-Валери-сюр-Сом. На 27 септември норманската флота най-сетне се отправя към Англия и акостира на следващия ден с около 7000 мъже в Певънси на брега на източен [[Съсекс]]. Харолд сега е принуден да заповяда на армията си да измине 386 км на юг, за да пресрещне Уилям. Харолд разполага армията си зад набързо направени насипни укрепления при Хейстингс. Двете армии се сблъскват [[битка при Хейстингс|близо до Хейстингс]] на [[14 октомври]]. След деветчасов тежък бой и близо до победата, Харолд е убит, а армията му разгромена. Братята му Гирт и Леофуин също загиват в битката. Според преданието Харолд е убит със стрела в окото, но не е ясно дали тази сцена (над която е изписано името му) от [[гоблен от Байо|гоблена от Байо]] изобразява Харолд и дали фигурата на стъпкван от коне човек не е всъщност на Харолд. Съпругата му '''Едит Суанеша'''<ref>Edith Swan-neck или Лебедовата шия.</ref> е извикана, за да идентифицира тялото, което тя прави по белег, известен само на нея. Тялото на Харолд е погребано в каменен гроб с изглед към брега, а подобаващи погребални ритуали са извършени едва по-късно в църквата Свети Кръст в Уолтъм, която той възстановил през 1060 г.
 
== Бракове и деца ==
В продължение на двадесет години Харолд е женен по датски обичай (More danico) за Едит СуанешаСуанек и има от нея поне 6 деца. Бракът е приет от миряните, но не и от духовенството, което счита Едит за любовница на Харолд. Децата им обаче не се считат за незаконни. Сред тях е Гита, по-късно съпруга на руския княз [[Владимир Мономах]]. [[Изабела Френска]] е пряка потомка на Харолд по линия на Гита и така кръвта на Харолд се връща в английската кралска династия.
 
Около януари 1066 г. Харолд се жени за Едит (или Елдгит) от Мърсия, дъщеря на графа на Мърсия Елфгар и вдовица на уелския принц Груфид ап Лиуелин. Едит има двама сина – Харолд и Улф (р. ноември 1066 г.) – които порастват и двамата и вероятно отиват в изгнание. След смъртта на съпруга си кралицата бяга при братята си, графа на Мърсия Едуин и графа на Нортъмбрия Моркар, но и двамата въстават срещу Завоевателя и губят земите и живота си. Едит може да е избягала в чужбина (може би с майката или дъщерята на Харолд, Гита).
Line 59 ⟶ 58:
<references/>
 
{{превод отот3|en|Harold Godwinson|253041915}}
 
[[Категория:Монарси на Англия]]