Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
}}
 
'''Димитър Димов Праматарски''', известен като '''Димитър Македонски''' и също '''Папашата''', е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.<ref name="ЕПК2 152">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 152 |url= |accessdate=}}</ref>
 
==Биография==
Роден е в 1839 или 1844 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя.<ref name="ЕПК2 152"/> През 1855 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във [[Солунска българска семинария|френския колеж]] на лазаристите в [[Солун]], където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в [[Пловдив]] в [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийското училище]] при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в [[Скребатно]].
 
Поддържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>
Ред 37:
 
Македонски е русофил по убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в [[Одеса]].<ref>Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.</ref><ref> Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.</ref> Умира на 21 април 1912 година в София.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.</ref>
 
Умира на 12 април 1912 година в София.<ref name="ЕПК2 152"/>
 
== Вижте също ==