Топлоелектрическа централа: Разлика между версии

[[Image:TermoElectricaBulgaria.jpg|thumb|300px|[[ТЕЦ Република]] - – [[Перник|гр. Перник]].]]

Първата модерна електроцентрала в света е построена през 1882 г в [[Манхатан]] от [[Томас Едисън]] (Pearl Street Station). Тя е произвеждала два типа енергия: [[Електроенергия|електрическа]] и [[Топлинна енергия|топлинна]]. На английски този вид комбинирано производство на енергия се нарича "cogeneration"„cogeneration“ или "combined„combined heat and power"power“ (CHP), а централите се наричат "CHP„CHP plant"plant“ (на български – - "„[[Когенерация|Централа с комбинирано производство]]"“ <ref name="zakenerg-2" /> или "„[[#когенерационни централи|когенерационна централа]]"“).

От английското понятие за комбинирана топлинна и електрическа енергия идва руската дума "Теплоэлектроцентраль"„Теплоэлектроцентраль“ или ТЭЦ (тъй като първите подобни централи в Източна Европа са били в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]), откъдето идва и българското Топлофикационна Електрическа Централа, Топлоелектроцентрала или ТЕЦ. Така в ежедневието в съкращението "ТЕЦ"„ТЕЦ“ са свързани двете понятия за ''ток + топло''.

Тези централи са били [[електроцентрала на изкопаемо гориво|на базата на изкопаеми горива]]. В ранните години такива централи са се строили само в големите градове (или в непосредствена близост до тях), за да може да се оползотвори максимално произведена енергия, като не се губи топлинна енергия по трасето. По-късно, когато потреблението на електроенергия нараства, започват да се строят същите, но вече по-големи и съответно по принуда извънградски централи. Тяхната цел вече е била ''само'' снабдяване с [[електрическа енергия]]. Тогава понятието за "„[[топлофикация]]"“ отпада от общото понятие за "ТЕЦ"„ТЕЦ“, но тъй като принципът на работа е същият (тоест, все са [[Пароцентрала|пароцентрали]]), ''името'' "ТЕЦ"„ТЕЦ“ все пак си остава (например централите в комплекс [[Марица изток]]). Така частицата "топло„топло-"“ постепенно губи значението си за "градско„градско отопление"отопление“ и придобива вторично тълкуване - – като за топлата пàра, която задвижва турбините в [[пароцентрала]]та. Всъщност не само ТЕЦ-овете, а повечето видове електроцентрали, включително [[АЕЦ]] и повечето видове [[Слънчева електроцентрала|слънчеви електроцентрали]], използват [[водна пара]] като двигател на [[турбина|турбините]].

Последните две понятия водят до това в началото на зимата да се казва, че се "пуска„пуска ТЕЦ-а" -а“ – т.е. [[парно отопление|парното отопление]] - – в градовете, а после и по местности/сгради; същевременно, самите ''топлоелектрически централи'' работят не само целогодишно, ами и денонощно, тъй като те непрекъснато произвеждат и ток, и топла вода '''<ref name="zakenerg"> [http://lex.bg/laws/ldoc/2135475623 Закон за енергетиката] [http://www.vratza.com/dhc/pic/ze.pdf], чл. 162 :

Много пароцентрали на база изкопаемо гориво, особено тези в населени места, всъщност са "централи„централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия" -енергия“ – като например [[ТЕЦ София]].

както е било в битието на когенерацията. Това е така, защото вече съществуват много мощни централи с единственото предназначение да произвеждат електроенергия, докато повечето когенерационни централи са с основното предназначение да снабдяват топла вода и [[парно отопление]]. (Например, към 2007 г, [[ТЕЦ София]] има осем парогенератора с обща мощност 1 700 МВт (т) и четири турбогенератора с обща електрическа мощност 125 МВт (е); същевременно, инсталираната електрическа мощност на [[ТЕЦ Варна]] е 1 260 МВт (е).)

Освен когенерационните, съществуват и [[тригенерация|тригенерационни]] (''trigeneration'' или ''combined cooling, heating, and power generation - – CCHP'') централи, които освен отопление, също така снабдяват и охлаждащ въздух за климатични инсталации, като например

Поради по-високата си енергийна ефективност, според чл.33 на Закона за енергетиката <ref name="zakenerg-2" />, такива когенериращи централи (както и централи използващи [[възобновяема енергия|възобновяеми енергийни източници]] като [[Водноелектрическа централа|вода]], [[вятърна енергия|вятър]], [[слънчева енергия|слънце]] и т.н.) се облагат с "преференциални„преференциални цени"цени“, т.е. те могат да продават произведеното си електричество на [[Национална електрическа компания|НЕК]] за по-скъпо, тъй като по-малко вредят на околната среда.

Разликата в цената е голяма: НЕК купува ток от когенерационните централи на Топлофикация София и Топлофикация Сливен за '''279,71 лв/МВтч''' (в сила от 01.01.2012 г.) и '''129,93 лв/МВтч''' (в сила от 09.2011 г.)[http://www.dker.bg/PDOCS/heat_prices.pdf]; същевременно, от обикновените пароцентрали ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Марица-Изток III НЕК купува ток за два пъти по-ниски цени, а именно за 63,1 лв/МВтч и 69,54 лв/МВтч.

Цените за атомната енергия са най-ниски: от АЕЦ Козлодуй НЕК купува ток за 15,3 лв/МВтч ''(вж. [http://www.dker.bg/pagebg.php?P=401&SP=402] и [http://dker.bg/prices_el.htm])'', тъй като това енергийно производство е най-евтино - – за получаване на енергията от деленето на 1 кг уран е необходимо да се изгорят хиляди тонове въглища!

1895 г. - – в Перник светва първата електрическа крушка в България.

1899 г. - – в Перник е построена първата електроцентрала в България. Използвана е за осветление на пресевната фабрика и района около нея.

През 1944 г. в България е имало 117 предимно малки, местни електроцентрали, с общ капацитет 130,5 МВт и общо годишно производство 310 800 [[Киловатчас|МВтч]]. От тях, най-мощната централа е [[ТЕЦ Курило]] с капацитет 15 МВт. (Най-мощният ВЕЦ е бил на р. Въча, с капацитет 7 МВт, а най-големият дизелов генератор: Мадан – 1,2 МВт.) Тези електроцентрали са снабдявали 13% от всичките населени места в страната или 40% от населението. През 1938- – 39 г, потреблението на глава на населението е било 42 кВт (сравнено с 230 кВт средно в света, и 500- – 800 кВт в "най„най-развитите европейски държави"държави“ <ref name="info-bg">''' ''Information Bulgaria'' ''', Bulgarian Academy of Science, Pergamon Press, Oxford, 1985. (p.365- – 6)</ref>).

* [[ДКЕВР]] определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници ... и по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. </ref>, тези ТЕЦ-ове разпределят произведената от тях пàра из околните местности чрез подземни "магистрали"„магистрали“.

Поради отоплителните функции на повечето централи, особено тези в големите градове, думата "ТЕЦ"„ТЕЦ“ в българския език е станала синоним и за по-ограничените '''[[отоплителна централа|отоплителни централи]]''' (ОЦ). Тези централи произвеждат само топлинна енергия за топла вода и "парно"„парно“ отопление; те нямат [[турбогенератор]]и, с които да произвеждат ток. От 50 години пàра не се използва директно за отопление, но е останало по традиция.

Пример на такава централа е ''ОЦ Земляне'' в софийския [[Красна поляна|жк Красна Поляна]], която повечето хора обичайно, макар и неправилно, наричат ''"ТЕЦ„ТЕЦ Земляне"Земляне“''.

Освен ОЦ-ове, също така има и по-малки 'временни отоплителни централи' - – ''ВОЦ'', които се използват, когато има по-високо потребление на топлинна енергия, основно през зимните месеци или докато се построят основните източници на топлина. В София има девет ВОЦ-а. Общо погледнато, един ВОЦ има около 1/10 от инсталираната топлинна мощност на една ОЦ.

Думата ''ТЕЦ'' понякога се използва със значението "топлофикация"„топлофикация“. ''Топлофикация'', или ''градско отопление'', се нарича системата, при която гореща вода (както и пàра, нужна за някои индустриални цели), получена при процеса на производство на електроенергия от топлоелектрическа централа, се доставя чрез подземни тръби до околните на нея местности в радиус, който може да достигне десетина километра.