Въстание на Асен и Петър: Разлика между версии

| период = 1185 - – 1187

За повод за избухването на въстанието се посочва благоприятната обстановка, създадена в края на [[1185]] г., когато в резултат на дворцов преврат във [[Византийската империя]] настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите йѝ [[нормани]] успяват да заграбят [[Албания]] и [[Македония (област)|Македония]] и да стигнат чак до [[Одрин]].

Точно в този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка - – да обложи българското население с извънреден [[данък]], за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в [[Северна България]], към което се присъединяват и част от [[власи]]те, живеещи отвъд река [[Дунав]].

[[Файл:St Demetrius Tarnovo Klearchos 2.jpg|дясно|305п|мини|Църквата [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)]], която историческите сведения свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър]]

Начело на въстанието застават двамата братя [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]], които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието през 1186 г. пропада, но след оттеглянето им отвъд Дунав, на следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без [[Преслав]]) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в [[Тракия]]. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - – Петър (1187- – 1197).

През лятото на 1186 г. византийският император [[Исак Ангел|Исак II Ангел]] решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав.

След завръщането на императора в [[Цариград]] Асен и Петър отново преминават в българските земи и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на следващата [[1187]] г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от [[Стара планина]]. (виж [[Втора българска държава]]).

Начело на държавата застава вече като цар [[Иван Асен I]] ([[1187]]- – [[1196]])<ref>http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/2_03_1185.php</ref>, спечелил силен авторитет по време на въстанието.