Копаонички говор: Разлика между версии

ТозиКопаоничкият говор е опазилкосовско-моравският диалект, запазил в най-висока степен архаичнитеопределени и автохтонниархаични характеристики на цялата косовско-моравската диалектна зона - в сравнително-исторически аспект. <ref>[http://www.etno-institut.co.rs/cir/monografije/70.php Првослав Радић - Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ, стр. 328-337]</ref> {{факт|Тази диалектна зона по политически причини е означавана в по-широк смисъл, ведно с другия [[торлашки|торлашки говор]], с термина - [[преходни говори]]. В историко-граматически аспект, копалнишкият говор припада изцяло в зоната на т.нар. [[балкански езиков съюз]].|2016|6|22}}

От етноложка гледна точка по своите характеристики, копалнишкиятКопалнишкият говор отразява историческото развитие на говора на местните [[моравяни]] още от [[средновековие]]тосърби, въпреки че през 19-20 век [[Копаоник]] с неговите подстъпи (с изключение на североизточния му край) приема различни струи преселници от запад - от [[Пещер]], [[Сиеница]], околностите на [[Нови Пазар]], а по-късно и от [[Черна гора]] и [[Херцеговина]] (т.нар. [[ерци]]). <ref>[http://www.etno-institut.co.rs/cir/monografije/70.php Првослав Радић - Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ, стр. 29-38]</ref> {{факт|Всички тези преселници са претопени и не са оставили значими следи в местния говор. От друга страна, [[Йован Цвиич]] приема цялото население на [[Поибрие]]то за част от т.нар. динарски антропологичен тип или за чисто сръбско.|2016|6|22}}