Разлика между версии на „Естествени спътници на Юпитер“

редакция без резюме
 
== Откриване ==
 
[[Image:The_Galilean_satellites_(the_four_largest_moons_of_Jupiter).tif|thumb|325px|''Галилеевите луни'': От ляво надясно: [[Йо (спътник)|Йо]], [[Европа (спътник)|Европа]], [[Ганимед (спътник)|Ганимед]] и [[Калисто (спътник)|Калисто]]]]
 
Първите известни спътници на Юпитер са [[галилееви луни|галилеевите луни]] открити от [[Галилео Галилей]] през [[1610]] г. През следващите четири столетия още девет значително по-малки спътника са открити при наземни наблюдения.
 
През [[1979]] г. [[Вояджър 2]] откри три спътника на близки орбити. През [[1999]] г. бяха открити [[Темисто (спътник)|Темисто]] и още 46 малки спътника на [[ексцетрицитет (орбита)|високоексцентрични]] и като цяло [[ретроградно движение|ретроградни]] [[орбита|орбити]], със среден диаметър от 3 km, като най-големия от тях е едва 9 km. За тези спътници се счита че са прихванати [[астероид]]и или [[комета|комети]] от гравитационното поле на Юпитер. Някои от тях вероятно са фрагменти от по-масивни тела разрушени от [[приливни сили|приливните сили]] на планетата.
 
=== Скорошни открития ===
На [[6 октомври]] [[1999]] г. програмата [[Spacewatch]] откри [[Калихора (спътник)|Калихора]].
 
На [[6 октомври]] [[1999]] г. програмата [[Spacewatch]] откри [[Калихора (спътник)|Калихора]].
 
Година по-късно от [[23 ноември]] до [[5 декември]] [[2000]] г. екип воден от [[Скот Шепард]] и [[Дейвид Джуит]] от [[Хавайски унивеситет|Хавайския унивеситет]] проведе систематично търсене на малки неправилни спътници на Юпитер. Бяха използвани две от най-големите [[CCD]] камери в света вградени в два от общо тринадесетте телескопа на [[Обсерватория Мауна Кеа]], [[Хаваи]], [[Съединени американски щати|САЩ]], а именно телескопа [[Субару (телескоп)|Субару]] (с диаметър от 8,3 m) и телескопа [[Канада-Франция-Хаваи (телескоп)|Канада-Франция-Хаваи]] (3,6 m). Бяха открити 10 нови спътника.
 
През периода [[9 декември|9]] - – [[11 декември]] [[2001]] г. още 11 нови спътника бяха открити. През [[2002]] г. е открит само един спътник – [[Архи (спътник)|Архи]], за сметка на това от [[5 февруари|5]] до [[9 февруари]] [[2003]] г. бяха открити 23 спътника. След 2003, г. са открити още 16 спътника бяха открити и това увеличава броят им до 67.
 
'''Източници''':
* [http://web.archive.org/20031205153617/www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/sheppardjupiter.pdf Дейвид Джуит, Скот Шепард, ''Многобройни малки неправилни спътници на орбита около Юпитер'' (''An abundant population of small irregular satellites around Jupiter''), списание '''Nature''', брой 423, стр. 261, май 2003]
* [http://dosxx.colorado.edu/JUPITER/PDFS/Ch12.pdf Дейвид Джуит, Скот Шепард и Каролин Порко, ''Външните спътници и троянски спътници на Юпитер'' (''Jupiter's Outer Satellites and Trojans''), ноември 2003]
* [http://www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/jup2003.html Нови спътници на Юпитер открити през 2003 г.]
* [http://www.dtm.ciw.edu/users/sheppard/satellites/]
 
==Известни спътници==
 
== Известни спътници ==
{| class="wikitable" border="1" cellspacing="0" cellpadding="2"
|-
! style="background:#efefef;" | Име
! rowspan="1" | ?
|}
 
* <sup>(1)</sup> Изчислени използвайки стойността µ от системата [http://cfa-www.harvard.edu/iau/NatSats/NaturalSatellites.html ''IAU-MPC Satellites Ephemeris Service'']
* <sup>(2)</sup> Източник: [http://sse.jpl.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Jupiter&Display=Facts JPL/NASA]
 
== Групи от спътници ==
Вътрешните групи като тези на [[Група на Амалтея (спътници)|Амалтея]] и [[Галилееви луни|Галилеевите луни]] са добре обособени. [[Темисто (спътник)|Темисто]] е изолиран спътник, както и [[Карпо (спътник)|Карпо]], [[S/2003 J 12]] и [[S/2003 J 2]] (най-външния известен спътник на Юпитер). [[Група на Хималия (спътници)|Групата на Хималия]] е добре обособена и за нея са характерни [[голяма полуос]] от около 1,4 Gm, [[инклинация]] от 27,5 ± 0,8° и [[ексцентрицитет]] от 0,11 до 0,25.
 
Отдалечените външни спътници на неправилни и често [[ретроградно движение|ретроградни]] орбити се класифицират на семейства носещи името на най-големия представител, на база сходни орбитални характеристики – голяма полуос, инклинация и ексцентрицитет. На долната графика групата на Карме е представена в оранжево, а групата на Ананке – в жълто.
Вътрешните групи като тези на [[Група на Амалтея (спътници)|Амалтея]] и [[Галилееви луни|Галилеевите луни]] са добре обособени. [[Темисто (спътник)|Темисто]] е изолиран спътник, както и [[Карпо (спътник)|Карпо]], [[S/2003 J 12]] и [[S/2003 J 2]] (най-външния известен спътник на Юпитер). [[Група на Хималия (спътници)|Групата на Хималия]] е добре обособена и за нея са характерни [[голяма полуос]] от около 1,4 Gm, [[инклинация]] от 27,5 ± 0,8° и [[ексцентрицитет]] от 0,11 до 0,25.
 
Отдалечените външни спътници на неправилни и често [[ретроградно движение|ретроградни]] орбити се класифицират на семейства носещи името на най-големия представител, на база сходни орбитални характеристики — голяма полуос, инклинация и ексцентрицитет. На долната графика групата на Карме е представена в оранжево, а групата на Ананке — в жълто.
 
[[Image:Jupiter sats i vs a.png|frame|center|Зависимост на инклинацията (°) от голямата полуос (в Mm) на външните спътници на Юпитер]]
 
== Бележки по наименованията ==
 
Някои [[астероид]]и имат същите имена като спътници на Юпитер, като например [[9 Метис]], [[38 Леда]], [[52 Европа]], [[113 Амалтея]], [[239 Адрастея]] и [[1036 Ганимед]].
 
Имената на [[Хималия (спътник)|Хималия]], [[Елара (спътник)|Елара]], [[Пасифая (спътник)|Пасифая]], [[Синопа (спътник)|Синопа]], [[Лизитея (спътник)|Лизитея]], [[Карме (спътник)|Карме]] и [[Ананке (спътник)|Ананке]] са установени през [[1975]] г. Преди това те са били известни като '''Юпитер-6''' до '''Юпитер-12'''
 
== Виж още ==
*[[Естествени спътници на Сатурн]]
*[[Естествени спътници на Уран]]
*[[Хронология на естествените спътници]]
*[[Именуване на естествени спътници]]
 
'''== Източници''': ==
<references />
* [http://web.archive.org/20031205153617/www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/sheppardjupiter.pdf Дейвид Джуит, Скот Шепард, ''Многобройни малки неправилни спътници на орбита около Юпитер'' (''An abundant population of small irregular satellites around Jupiter''), списание '''Nature''', брой 423, стр. 261, май 2003]
* [http://dosxx.colorado.edu/JUPITER/PDFS/Ch12.pdf Дейвид Джуит, Скот Шепард и Каролин Порко, ''Външните спътници и троянски спътници на Юпитер'' (''Jupiter's Outer Satellites and Trojans''), ноември 2003]
* [http://www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/jup2003.html Нови спътници на Юпитер открити през 2003 г.]
* [http://www.dtm.ciw.edu/users/sheppard/satellites/ The Jupiter Satellite and Moon Page]
 
== Външни препратки ==
* {{икона|bg}} [http://lunaf.com/bulgarian/v-momenta/luni-na-yupiter/ Разположение на Галилеевите луни на Юпитер в орбитите им около газовия гигант]
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/20021016114810/www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/jupsatdata.html Данни за спътниците на Юпитер]
* {{икона|en}} [http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?file=/chronicle/archive/2003/05/15/MN286597.DTL&type=science Новооткрити спътници на Юпитер]
 
{{Слънчева система}}
 
[[Категория:Спътници на Юпитер| ]]