Отава (племе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24:
== История ==
Някъде около 1400 г. отава, заедно с оджибуей и [[потауатоми]]те идват до източния бряг на езерото Хюрън от изток. Докато оджибуейте и потауатомите продължават на запад към [[Солт Сейнт Мери]], отава остава близо до устието на Френч Ривър и на по – големите острови в езерото Хюрън, където през 1615 г. ги среща [[Самюел дьо Шамплейн]].
Още от самото начало Шамплейн забелязва, че племето има достъп до огромни количества кожи, придобити най – вече чрез търговия с племената на север и на запад. През 1651 г., отава заедно с виандотите напускат Макинак, бягайки от ирокезите и се преместват в Грийн Бей. По това време уинебаго са почти унищожени от междуплеменните войни и не могат да се противопоставят на новите натрапници в родината им. Въпреки, че отиват толкова далеч на запад, отава и виандот са атакувани от ирокезите през 1652 г. и 1653 г. След нови атаки през 1655 г. двете племена напускат Грийн Бей. През 1658 г. виандотите се преместват до езерото Пипин, а отава на Лак Корт Ореалс и в оджибуейските села Чикуамегон и Киуиноу на южния бряг на Горното езеро. През 1661 г. виандотите изоставят езерото Пипин и се присъединяват към отава в Чикуамегон. През 1662 г. обединените оджибуей, отава, ниписинг и виандот унищожават голяма ирокезка военна сила западно от Солт Сейнт Мери. След това поражение ирокезите никога повече не атакуват отава и виандот, докато двете племена живеят на Горното езеро.
Когато в Чикуамегон идват йезуитите през 1669 г. те заварват целия регион опустошен от болести, глад и войни. Голямата конкуренция за ресурси в района на Грийн Бей принуждава племената да се бият помежду си за малкото, което е останало. Чрез посредничеството на французите, войните между племената са прекратени и вместо да воюват индианците започват да ловуват масово, за да задоволят големия глад за кожи на европейците. В резултат на този мащабен лов, за кратко време всички животни в региона са унищожени. Търсейки нови ловни територии племената от Грийн Бей се сблъскват с мощните дакота на запад. Този конфликт засяга и отава и виандот на Горното езеро. Йезуитите виждат, че Чикуамегон вече не е безопасен и успяват да убедят двете племена да се преместят близо до новата йезуитска мисия при пролива Макинак. Мисията е унищожена от сенеките през 1671 г., след което отново е възстановена. След 1667 г. някои групи отава се завръщат на остров Манитулин. През 1670 г. британците построяват търговски пост на Хъдсън Бей и криите започват да търгуват там. Лишени от своите основни доставчици на кожи, отава започват да се снабдяват с тях от оджибуейте. Това принуждава оджибуейте да разширят територията си на запад за сметка на асинибойните. Така от 1685 г. всички кожи, които пристигат в Монреал идват от отава и оджибуей. Междувременно сенеките отново атакуват Макинак през 1683 г., но неуспеха им при форт Сан Луис в Илинойс на следващата година слага повратна точка в Бобровите войни 1629 – 1701. Французите решават, че е настъпил момента за офанзива срещу ирокезите и започват организирането на голям индиански алианс в района на Големите езера. Отава става най – важният участник в този съюз, който от 1687 г. преминава в настъпление. До 1690 г. алиансът изтласква ирокезите обратно в Ню Йорк, където заемат отбранителна позиция.
== Отава в началото на 21 век ==
|