Правна наука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 5:
Първата организирана и подредена [[система на правото]] възниква в [[Древен Рим]], макар писани закони да е имало още в древността при развитите цивилизации в и около т.нар. [[плодороден полумесец]]. На практика системата на [[римско право|римското право]] доразвива и усъвършенства достиженията на [[древногръцко право|древногръцкото право]] в [[античност]]та, което от своя страна взаимства редица правни регламенти, компоненти и елементи от [[Древен Изток|Древния Изток]] (виж [[Законник на Хамурапи]] и [[Цилиндър на Кир]]).
 
{{факт|След налагането на [[християнство]]то за [[държавна религия]] в [[Римската империя]], по времето на [[Юстиниан Велики]], цялата правна материя в областта на [[римско частно право|римското частно право]] е [[кодификация|кодифицирана]] в [[Corpus Iuris Civilis]]. Първият чисто теоретичен (което ще рече според съвременните разбирания и донякъде научен) интерес към изучаването на правото като обществен [[феномен]] се наблюдава още с възникването на първите средновековни [[университет]]и, а пионери в тази област са [[гласатори]]те.|2016|7|13}}
 
Първият чисто теоретичен (което ще рече според съвременните разбирания и донякъде научен) интерес към изучаването на правото като обществен [[феномен]] се наблюдава още с възникването на първите средновековни [[университет]]и, а пионери в тази област са [[гласатори]]те.
 
== Съвременни правни науки ==
[[Картинка:Friedrich Carl von Savigny - Imagines philologorum.jpg|thumb|200px|'''[[Карл Савини]]''' е с най-голям принос при възникването на съвременното право]]
{{факт|Модерните правни науки предполагат съществуването на достатъчно развити правни системи, които изискват допълнителна рационализация на непосредствените практически нужди. Постепенно схоластичния метод на религията при изучаването и развитието на правото е изоставен и заменен от по-практичния [[правен рационализъм]] през епохата на [[класицизъм|класицизма]]. В тази евлоюционна парадигма на развитието на правните науки значима е ролята през епохата на [[просвещение]]то на т.нар. [[Френска правна школа|естественоправници]], които философски издигат като своеобразен правен идеал - [[свобода]]та.|2016|7|13}}
 
{{факт|Същинско развитие с еволюционен скок правните науки бележат през XIX век, когато са извършени и първите съвременни кодификации с практическа насоченост - [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]] и [[Германски граждански законник|Германски граждански законник]].|2016|7|13}} Основата на която се развиват науките за правото е [[позитивно право|позитивното право]], а школата благодарение на която е осъществен този еволюционен скок в развитието е [[Германска историческа школа|германската историческа]].<ref>John H. Merryman et al., The Civil Law Tradition: Europe, Latin America, and East Asia, Cases and Materials 481 (LexisNexis ed., 1994) (reprinted 2000).</ref>
 
== Правните дисциплини като част от социалната наука ==
Към [[БАН]] от 1947 г. съществува Институт за държавата и правото. [http://www.ipn-bg.org/]
{{факт|Правните науки със своя систематика се интересуват не само теоретичните основи на правото; формулирането и съдържанието на правните норми, но и от взаимодействието на правото като социално явление с другите науки ([[философия]], [[социология]], [[психология]], [[антропология]]), както и от специфичните исторически, географски и културни особености при и за възникването му. Научната дисциплина имаща за предмет съпоставянето на съществуващите правни системи с понятия им се нарича [[сравнително право]].|2016|3|16}}
 
{{факт|Редом с развитието на сравнителното право, решаваща роля за оформянето на съвременните правни научни дисциплини със свой предмет и обект на изследване има [[Макс Вебер]]. Посредством използването на социологическите методи при изследването на правните явления, възниква дисциплината [[социология на правото]], която по своята същност е поставяне на социологията на първо място в процеса на изучаване на правото. По своята природа правото има задължителен характер (виж [[правна принуда]] и [[правна санкция]]), т.е. с него се цели привеждане на [[Обществени отношения|обществените отношения]] в съответствие с предписанията на правните норми. В този смисъл, правото е преди всичко социален феномен, тясно свързан, произхождащ и немислим без държавата и идеята за държавност. Следователно само и единствено държавата е създател на правото, но в името на обществото, и за благото на [[суверен]]а.|2016|3|16}}
 
== Практическа насоченост на правните науки ==
{{факт|Съгласно действащия близо 40 години български Закон за нормативните актове, след влизане в сила на всеки [[нормативен акт]] се проверяват резултатите от неговото прилагане, и въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт, като държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството.|2016|3|16}} Към [[БАН]] от 1947 г. съществува Институт за държавата и правото. [http://www.ipn-bg.org/]
 
== Източници ==