Разлика между версии на „Берлин“

м
форматиране: 18x тире-числа (ползвайки Advisor)
(→‎Култура: Театри)
м (форматиране: 18x тире-числа (ползвайки Advisor))
| окръг = —
| площ = 891,68
| височина = 34–11534 – 115
| население = 3 466 164
| население-година = 2014
| кмет = [[Клаус Воверайт]] ([[Германска социалдемократическа партия|SPD]])
| основаване =
| пощенски-код = 10115–1419910115 – 14199
| телефонен-код = 030
| мпс-код = B
}}
 
'''Берлѝн''' ({{lang-de|Berlin}} [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от [[Федерални провинции на Германия|16-те провинции]] на [[Германия]]. С население от 3&nbsp;466&nbsp;164 души (към 2014 г.<ref>[https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/otab/2015/OT_A01-14-00_124_201411_BBB.pdf]</ref>) и площ от 892&nbsp;km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 30- – 31 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>. Берлин е вторият по населеност град в [[Европейския съюз]] (ЕС) след [[Лондон]] и осмата най-населена градска [[агломерация]] в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион [[Берлин-Бранденбург]], обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в [[Европейска равнина|Европейската равнина]], а климатът му е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.
 
Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на [[Кралство Прусия]] (1701–19181701 – 1918), [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] (1871–19181871 – 1918), [[Ваймарската република]] (1919–19331919 – 1933) и [[Третия Райх]] (1933–19451933 – 1945). В края на [[Втората световна война]] градът е разделен на две части: [[Източен Берлин]], който е обявен за столица на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] и [[Западен Берлин]], който е включен в състава на [[Федерална република Германия]] със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. В периода 1961–19891961 – 1989 градът е разделен от [[Берлинската стена]] и досега символ на [[Студената война]]. С [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] през 1990 Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.
 
Берлин е световен град с културно, политическо, медиийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на [[Третичен икономически сектор|сектора на услугите]]. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.
| valign="top" |
 
Документиран за пръв път през [[13 век]], Берлин се превръща успешно в столица на [[Кралство Прусия]] (от 1701), [[Германска империя (1871-1918)|Германската Империя]] (1871–19181871 – 1918), [[Ваймарската република]] (1919–19321919 – 1932) и на [[Третия Райх]] (1933–19451933 – 1945).
 
В края на 19 век Берлин е най-важният център на книгоиздаването в страната. <ref name="История на Мюнхен 162">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=162}}</ref> През 1900 г. берлинската борса е най-голямата в Германия. <ref name="История на Мюнхен 158">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=158}}</ref>
След [[Първата световна война]] Берлин става културен център, в който заживяват и творят много писатели и художници. <ref name="История на Мюнхен 195">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=195}}</ref>
 
След [[Втората световна война]] градът бива разделен. [[Източен Берлин]] се превръща в столица на [[Германска демократична република|ГДР]], докато [[Западен Берлин]] остава в територията на [[Западна Германия]], заобиколен от [[Берлинската стена]] (1961–19891961 – 1989). След [[Обединение на Германия (1990)|обединението]] на [[3 октомври]] [[1990]] градът получава статуса си на столица на цяла Германия.
|}
 
 
=== Климат ===
Берлин е разположен в ширините с [[умереноконтинентален климат|влажен континентален климат]] ([[Климатична класификация на Кьопен|Dfb по Кьопен]]). Летата са топли със сравнително високи температури 22–2522 – 25°C и с най-ниски стойности от 12–1412 – 14°C. Зимите са студени със средна максимална температура от 4°C и средна минимална от -2 до 0°C. Времето през есента и пролетта варира между хладно и меко. Гъсто застроените части на Берлин създават собствен микроклимат, благодарение на задържаната от сградите топлина. При освобождаването си тя може да покачи температурата в града с 4°C разлика сравнение с околните райони.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Берлин (1971–20001971 – 2000)
|Източник=[http://www.worldweather.org/016/c00059.htm WorldWeather.org]
 
 
== Население ==
[[Файл:Berlin population2.svg|thumb|right|250px|Развитие на населението (1880–20121880 – 2012)]]
Към 31 декември 2014 населението на Берлин е 3&nbsp;466&nbsp;164 жители, което е повече от комбинираното население на [[Хамбург]] и [[Мюнхен]].&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30" /> Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] има население от над 4,4 милиона жители.
 
До средата на 17-ти век Берлин и околните земи са рядко населени, а [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618–18481618 – 1848) допълнително намалява населението на половина. Едва когато [[Фридрих Вилхелм I]], [[Курфюрст]] на Бранденбург поема контрола над града от баща си [[Георг Вилхелм]], населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди [[хугеноти]] от [[Франция]] да се заселят в региона и така от едва 6&nbsp;000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57&nbsp;000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за ''Гросщат'' (град с население над 100&nbsp;000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.
 
През [[1900]] г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град. <ref name="История на Мюнхен 154">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=154}}</ref>
[[Файл:800px-PeopleMyfest.jpg|thumb|left|250px|Млади хора в Берлин]]
С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на [[Втората световна война]] населението намалява съществено и от тогава насетне се движи в рамките на 3,1–31 – 3,5 милиона. След [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143&nbsp;852 души (56&nbsp;028 чужденци), а същевременно 133&nbsp;335 са напуснали столицата (59&nbsp;083 са заминали в чужбина).
 
Към декември 2010 г. 457&nbsp;806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от [[Турция]] (104&nbsp;556), [[Полша]] (40&nbsp;988), [[Сърбия]] (19&nbsp;230), [[Италия]] (15&nbsp;842), [[Русия]] (15&nbsp;332), [[Франция]] (13&nbsp;262), [[Виетнам]] (13&nbsp;199), [[САЩ]] (12&nbsp;733), [[Босна и Херцеговина]] (10&nbsp;198), [[Великобритания]] (10&nbsp;191), [[Хърватия]] (10&nbsp;104) и [[България]] (9&nbsp;988)<ref>http://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2011/11-02-04.pdf</ref>. Около 394&nbsp;000 германски граждани са с чужд произход.