Уикипедия

Берлин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 18x тире-числа (ползвайки Advisor)
кор.
Ред 1:
{{Селище инфо|Германия
| име = Берлин
| име-местно = Berlin {{икона|de}}
| вид = град
| знаме = Flag of Berlin.svg
Ред 25:
'''Берлѝн''' ({{lang-de|Berlin}} [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от [[Федерални провинции на Германия|16-те провинции]] на [[Германия]]. С население от 3&nbsp;466&nbsp;164 души (към 2014 г.<ref>[https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/otab/2015/OT_A01-14-00_124_201411_BBB.pdf]</ref>) и площ от 892&nbsp;km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 30 – 31 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>. Берлин е вторият по населеност град в [[Европейския съюз]] (ЕС) след [[Лондон]] и осмата най-населена градска [[агломерация]] в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион [[Берлин-Бранденбург]], обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в [[Европейска равнина|Европейската равнина]], а климатът му е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.
 
Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на [[Кралство Прусия]] (1701 – 1918), [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] (1871 – 1918), [[Ваймарската република]] (1919 – 1933) и [[Третия Райх]] (1933 – 1945). В края на [[Втората световна война]] градът е разделен на две части: [[Източен Берлин]], който е обявен за столица на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] и [[Западен Берлин]], който е включен в състава на [[Федерална република Германия]] със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от [[Берлинската стена]], икоято досегастава символ на [[Студената война]]. С [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.
 
Берлин е световен град с културно, политическо, медиийномедийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на [[Третичен икономически сектор|сектора на услугите]]. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.
 
Берлин е домакин на [[Летни олимпийски игри 1936|Летните олимпийски игри 1936]] и е градът, в който се провежда финалът на [[Световно първенство по футбол 2006|Световното първенство по футбол 2006]].
Ред 47:
 
== География ==
Берлин е разположен в източнаИзточна Германия, в предимно [[Блато|блатист район]] на около 70&nbsp;km западно от границата с [[Полша]]. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция [[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]. Градът е с площ от 892&nbsp;km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45&nbsp;km, а между най-северна и най-южната – 38 km. Столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] е с обща площ от 5&nbsp;730 km² и има население от 4&nbsp;429&nbsp;,47 души.
[[Файл:Berlin relief location map-names.png|thumb|left|240px|Карта на релефа на Берлин]]
Съвременният [[ландшафт]] на Берлин е оформен под въздействието на [[Ледник|ледниците]], образували се по време на последната [[ледникова епоха]]. До [[18 хилядолетие пр.н.е.]] територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100&nbsp;m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от [[Варшавско-Берлинска ледена долина|Варшавско-Берлинската ледена долина]] (''Warschau-Berliner-Urstromtal''), която до [[16 хилядолетие пр.н.е.]] е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река [[Шпрее]]. Северозападната част на Берлин е разположена на платото [[Барним]], а югозападните райони на града се намират на платото [[Телто]]. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на [[Нойен (планинско плато)|Нойенското планинско плато]].
Ред 53:
Притоците на Шпрее са [[Панке]], [[Даме (река)|Даме]], [[Вуле]] и [[Ерпе]]. В район Шпандау Шпрее се влива в река [[Хафел]], която пресича Западен Берлин в посока север–юг. Коритото на Хафел представлява ледников канал, образувал множество малки езера по дължина си, сред които най-съществени са [[Тегел (езеро)|Тегел]] и [[Голямо Ванзее]]. Участъци от притоците на Хафел [[Тегел (река)|Тегел]] и [[Беке (река)|Беке]] се намират на територията на Берлин.
 
С най-висока точка от 114,7&nbsp;m хълмовете [[Мюгелберг]] в район Трепто-Кьопеник се явяват най-високата част на Берлин. Достойна конкуренция на Мюгелберг е изкуствено създаденият хълм [[Тойфелсберг]] в район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, който се извисява на 114,7&nbsp;m отнад [[морско равнище|морското равнище]]. Последният е създаден от [[Антифашистка коалиция|Съюзническите войски]], които след края на [[Втората световна война]] струпват на едно място останки от разрушения Берлин. Най-ниската точка в Берлин са [[Халфенски езера|Халфенските езера]] с надморска височина от 32&nbsp;m.
 
=== Климат ===
Берлин е разположен в ширините с [[умереноконтинентален климат|влажен континентален климат]] ([[Климатична класификация на Кьопен|Dfb по Кьопен]]). Летата са топли, със сравнително високи температури 22 – 25 °C и с най-ниски стойности от 12 – 14 °C. Зимите са студени, със средна максимална температура от 4 °C и средна минимална от -2 до 0 °C. Времето през есента и пролетта варира между хладно и меко. Гъсто застроените части на Берлин създават собствен микроклимат, благодарение на задържаната от сградите топлина. При освобождаването си тя може да покачи температурата в града с 4 °C разлика в сравнение с околните райони.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Берлин (1971 – 2000)
Ред 117:
 
== Административно деление ==
След реформата на административното деление от 10 юни 1998 г. броят на берлинските райони след 1 януари 2001 г. е намален от 23 на 12.
 
{| class="wikitable sortable" style="text-align:right"
Ред 154:
== Население ==
[[Файл:Berlin population2.svg|thumb|right|250px|Развитие на населението (1880 – 2012)]]
Към 31 декември 2014 г. населението на Берлин е 3&nbsp;466&nbsp;164 жители, което е повече от комбинираното населениенаселението на [[Хамбург]] и [[Мюнхен]], взети заедно.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30" /> Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] има население от над 4,4 милиона жители.
 
До средата на 17-ти век Берлин и околните земи са рядко населени, а [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618 – 1848) допълнително намалява населението на половинанаполовина. Едва когато [[Фридрих Вилхелм I]], [[Курфюрсткурфюрст]] на Бранденбург, поема контрола над града от баща си [[Георг Вилхелм]], населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди [[хугеноти]] от [[Франция]] да се заселят в региона и така от едва 6&nbsp;000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57&nbsp;000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за ''Гросщатгросщат'' (град с население над 100&nbsp;000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.
 
През [[1900]] г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град. <ref name="История на Мюнхен 154">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=154}}</ref>
[[Файл:800px-PeopleMyfest.jpg|thumb|left|250px|Млади хора в Берлин]]
С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на [[Втората световна война]] населението намалява съществено и от тогаваоттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143&nbsp;852 души (56&nbsp;028 чужденци), а същевременно 133&nbsp;335 са напуснали столицата (59&nbsp;083 са заминали в чужбина).
 
Към декември 2010 г. 457&nbsp;806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от [[Турция]] (104&nbsp;556), [[Полша]] (40&nbsp;988), [[Сърбия]] (19&nbsp;230), [[Италия]] (15&nbsp;842), [[Русия]] (15&nbsp;332), [[Франция]] (13&nbsp;262), [[Виетнам]] (13&nbsp;199), [[САЩ]] (12&nbsp;733), [[Босна и Херцеговина]] (10&nbsp;198), [[Великобритания]] (10&nbsp;191), [[Хърватия]] (10&nbsp;104) и [[България]] (9&nbsp;988)<ref>http://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2011/11-02-04.pdf</ref>. Около 394&nbsp;000 германски граждани са с чужд произход.
Ред 168:
[[Файл:Buddy Bear One-World Bär.JPG|thumb|120px|upright|[[Buddy Bear]]: символ на Берлин за толерантност, мир и демокрация]]
 
[[Немски език|Немският]] е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източно-централните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като [[метролект]] (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който се явява местна разновидност на берлиниш. Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия, в берлиниш са навлезли множество спецефичниспецифични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс, е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремялистремели да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинишераберлинериша се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците, живеещи в източната част на Берлин.
 
Големият брой чужденци в Берлин е причина и за разнообразието от чужди езици, които се използват в ежедневието. [[Турски език|Турският]] и [[Руски език|руският]] са двата най-говорени езика, следвани от [[Полски език|полския]], [[Сръбски език|сръбския]] и [[Кюрдски език|кюрдския]]. [[Английският език]] е най-изучаваният чужд език, а също така е майчин на около 25 хиляди души. В Източен Берлин живеят мнозинството от имигранти от [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]], а в Западен – тези от [[Азия]], [[Западна Европа|Западна]], [[Северна Европа|Северна]] и [[Южна Европа]] и [[Америка|Америките]]. [[Български език|Българският]] е родният език на всички етнически българи в Берлин, а мнозинството български турци владеят и турски.
 
=== Религия ===
С повече от 60% от населението на града, неизповядващо нито една религия, Берлин неслучайно е наричан „Атеистската„атеистската столица на Европа.“ Най-голямата деноминация в града е тази на [[Евангелистка църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица|Евангелистката църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица]] (църква в състава на Немската евангелска църква) с 19,4% последователи. Римокатолическата църква е с 9,4% последователи сред берлинчани, а 2,7% принадлежат към други християнски църкви. [[Ислям|Мюсюлманите]] в Берлин са 8,8%, а последователите на други религии възлизат на 1,1%. В града живеят около 12 хиляди юдаисти, като 80% от тях са преселници от СССР. [[Западно и средноевропейска епархия|Западно- и средноевропейската епархия]] на [[Българската православна църква]] е със седалище в Берлин.
 
В Берлин има над 600 [[Църква (сграда)|църкви]], 76 [[джамии]], 11 [[Синагога|синагоги]] и 5 [[Будизъм|будистки храма]]. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.
Ред 182:
 
== Култура ==
Добиващите широка популярност [[фестивал]]и, съвременната [[архитектура]], [[авангардно изкуство|авангардното изкуство]] печелят международна репутация на Берлин. БивайкиБидейки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът-столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване. Немската столица официално е призната за един от градовете с най-много [[музей|музеи]] в света, като към момента общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. зоната между река [[Шпрее]] и Купферграбен е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, а понастоящем кварталът, наричан от местните „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на [[ЮНЕСКО]]. За многообразието от музеи и изложения в града допринася и големияголемият брой запазени и реставрирани сгради.
 
В съвременната история на града ярък отпечатък оставя музикалният фестивал Loveparade (известен по света като Love Parade), който води началото си от дните преди разрушението на Берлинската стена през 1989 г. и се е провеждал в Берлин общо 16 пъти до 2006 г. Провеждащият се и до днес Карнавал на културите привлича хиляди представители на различни държави и доказва мултиетническото многообразие на Берлин.
 
Театри в Берлин: Немска опера (Deutsche Oper), Комише опер (Komische Oper), Шилеров театър (Schiller Theater), Берлински ансамбъл (Berliner Ensemble), Немски театър (Deutsches Theater), Театър на Куфюрстендам (Theater und Komödie am Kurfürstendamm), Фридрихщадтпаласт (Friedrichstadt-Palast), Театър „Максим Горки“ (Maxim-Gorki-Theater), „Народна сцена“ на площад „Роза Люксембург“ (Volksbühne am Rosa-Luxemburg-Platz).
Ред 192:
През последните десетилетия Берлин се превръща също така и в централа на световната музикална сцена, като по-специално внимание в града още от края на 80-те се обръща на зараждащата се вълна електронна музика. През 90-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Tresor, UFO, E-Werk.
 
Най-големият парад за гейове и лесбийки в Европа – Кристофър Стрийт Дей –, се радва на подкрепата както на обществеността, така и на местната власт.
 
== Наука и образование ==
Ред 199:
Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.
 
Четирите берлински уневерситетауниверситета, в които следват общо 112 хил. души, са:
* [[Свободен университет Берлин]] с 40 840 студенти,
* [[Хумболтов университет на Берлин|Хумболт университет Берлин]] с 36 423 студенти,
Ред 205:
* [[Университет на изкуствата Берлин]] с 3 800 студенти.
 
От 2003 годинаг. медицинските факултети на Свободния и на ХумболдовияХумболтовия университет са слети под общото название „Шарите „Charité – Universitätsmedizin Berlin“ (Шарите – медицински университет Берлин“Берлин). От тогаваОттогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.
 
== СимволиСимволите на Берлин ==
Най-известните по целия свят символи на Берлин са [[Бранденбургска врата|Бранденбургската врата]], [[Райхстаг (сграда)|Райхстагът]] и [[Монументът на победата]]. Друг символ на Берлин са [[Buddy Bär|''Buddyмечките Bären''Бъди]], койтокоито впоследствие по всичките 5 континента се превърщапревръщат в понятие за космополитен Берлин.
 
== Спорт ==
[[Файл:20090818 Olympisch Stadion Berlijn.JPG|thumb|right|250px|Олимпийския стадион в Берлин]]
В Берлин има над 2,000 спортни клуба, в които членуват около 550, 000 души. Към 2010 г. градът е дом на 145 [[Футболен отбор|футболни отбора]], от които най-значими са [[Втора Бундеслига|втородивизионните]] [[Херта БШК Берлин]] и [[1. ФК Унион Берлин]]. Други големи спортни отбори са Айсберен Берлин ([[хокей на лед]]), АЛБА Берлин (баскетбол), СКШ Берлин (волейбол мъже), Кьопеникер СК (волейбол жени) и Васерфройнде Шпандау 04 ([[водна топка]]).
 
{| class="wikitable"
Ред 273:
|}
 
Берлин е домакин на множество международни спортни събития, с което се е утвърдил като един от големите спортни центрове в Европа. През 1936 г. градът е домакин на [[Летни олимпийски игри 1936|XI-те Летни олимпийски игри]]. На 9 юли 2006 г. се провежда финалната среща от [[Световно първенство по футбол 2006|Световното първенство по футбол]], чийто домакин е Германия. Август 2009 г. в Берлин се провежда XII-то [[Световно първенство по лека атлетика 2009|Световно първенство по лека атлетика]]. От 1974 г. насам в немската столица всяка година се провежда престижнияпрестижният [[Берлински маратон]]. Между 1998 и 2009 г. Берлин е част от градовете, в които се провеждат състезанията от [[Златната лига]] на [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|Международната асоциация на лекоатлетическите федерации]]. Градът е домакин на [[Открито първенство на Германия по тенис (жени)|Катар Телеком Джърман Оупън]], който е професионален [[тенис]]-турнир за жени, част от веригата на [[WTA Тур]] и се провежда от 1896 г. насам и така се нарежда сред най-старите турнири за жени, които все още съществуват. От няколко години [[Световна федерация по волейбол|Световната федерация по волейбол]] провежда първенство по плажен волейбол.
 
== Личности ==
{{основна|Личности (Берлин)}}
 
Като столица на [[Прусия]] Берлин е родно място на много от [[крал на Прусия|кралете на Прусия]], както и на известния пруски учен [[Александър фон Хумболт]]. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града, са бъдещият австрийски канцлер [[Клеменс фон Метерних]] и нобеловият лауреат [[Иво Андрич]].
 
Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като [[Леонард Ойлер]], [[Карл Вайерщрас]], [[Алберт Айнщайн]] и [[Денис Габор]]. Сред студентите са чешкият писател [[Карел Чапек]] и австрийският философ [[Лудвиг Витгенщайн]]. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели [[Александър Цанков]] и [[Андрей Ляпчев]], както и писателят [[Петко Тодоров]].
 
== Побратимени градове ==
Берлин има 17 [[Побратимен град|побратимени градове]] към 4 януари 2013 годинаг.:&nbsp;<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.berlin.de/rbmskzl/staedteverbindungen/staedtepartnerschaft_ueberblick.de.html | заглавие=Städtepartnerschaften | достъп_дата =4 януари 2013 |труд=berlin.de |издател=Senatskanzlei Berlin |език=de }}</ref>
{|
* {{flagicon|Belgium}} [[Брюксел]], [[Белгия]] ([[1992]])
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Берлин“.