Божидар Вукович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
'''Божидар Вукович''' ({{lang-sr|Божидар Вуковић|Božidar Vuković}}, а на кн. бълг. ''Божидар Вълкович'') е първият печатар на българска литература. Печати на [[среднобългарски език]].
Произхожда от "македонския край", т.е. от [[Македония (област)|Македония]] от рода ''Георгиеви'' ({{lang-sr|Ђурићима}}), както сам отбелязва. Пребивава в [[Стара Черна гора]], явно спасявайки се от османските нашественици в родината му. Работел като началник на канцеларията, т.е. [[логотет]], на [[Иван Църноевич]] в [[Цетине]]. Вероятно е родом от Скопие, понеже към 1569 г. има сигурно известие от [[Яков Крайков]], който споменава за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на [[Кара Трифун]] (Черния Трифон) в [[Скопие]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
Херцеговинският сърбин и най-виден сръбски историограф до Втората световна война [[Владимир Чорович]], в своя труд озаглавен "[[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]]" постфактум обобщава, че за Вук Кардажич (виж [[Сърбите, всички и навсякъде]]): {{цитат|всички сръбски земи са се казвали през 16 век Македония|}}, а според [[Иларион Руварац]], Божидар Вукович се е самоопределил като македонец от суета и поради старата антична слава на [[Филип Македонски]] и [[Александър Македонски]]: {{цитат|{{икона|sr}} Упада у очи у XVI веку необично проширени појам Мађедоније у нашим крајевима. У народним песмама у Мађедонију се рачунају Смедерево и Пећ. Поменути штампар Божидар Вуковић казује 1519. год. за себе, да је отачаством из Подгорице "у пределима маћедонским", а после тако исто говоре за себе и неки писари из херцеговачке Завале, из Мораче, па и из Сарајева. Вук Караџић је тврдио "да су се Маћедонија српски звале све земље народа нашега", док је И. Руварац мислио, да је то означавање ствар сујете, "хотећи да се праве важни и да своје порекло доводе из тако важних историских места, као што је била Филипа и Александра Великога Маћедонија". Тумачење је, међутим, много простије. Назив Маћедоније за све српске земље проширио се од оног времена, кад је Охридска црква обухватила под својом влашћу све те области.|}} [http://www.rastko.org.rs/rastko-bl/istorija/corovic/istorija/6_4.html]
| |||