Разлика между версии на „Балканска федеративна република“

м
грешчици
м (грешчици)
'''Балканската федеративна република''' е политически и философски проект за държавно устройство на [[Балканския полустровполуостров]].
[[Картинка:Балканская федерация.png|250px|thumb|right|Проект за Балканска федерация и "Велика Югославия"]]
 
== Идеите през Българското възраждане ==
{{Вижте също|Българско възраждане}}
Мястото и ролята, която българите имат в развитието на балканския федерализъм, зависят от една страна от централното географско положение, което заемат на Балканския полуостров, а от друга от съзнателната активност на българския обществен елит да интегрира България в общите европейски и регионални тенденции и процеси. Съпричастни на федеративната идея в България в една или друга степен са по-голяма част от дейците на национално-освободителното ни движение. [[Георги Раковски]] пръв заговаря за [[:Балкански съюз]] без задължително да визира федерация. По-скоро великият български революционер има предвид общ фронт на балканските християнски народи срещу Османската империя. Императивната идея през Възраждането се асоциира основно с името на [[Любен Каравелов]]. Той е най-яркият и последователен привърженик на идеята за Балканска федерация в България като средство за решаване на националния въпрос на Балканите. Каравелов пръв сред българските възрожденски водачи въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация, като е неин последователен защитник и агитатор. Силната привързаност към идеята дори му носи негативи, Каравелов единствен от големите революционни водачи през възраждането ни още тогава е подлаган на критики и сериозни съмнения относно евентуалната му обвързаност с чужди политически сили и лоялносталоялността му към българското дело. Поради ревностната защита на принципните си позиции Каравелов често е атакуван от различни посоки, което в крайна сметка довежда до неговото оттегляне от активното политическо поприще, съсредоточавайки се в чисто културна и просветна дейност.
 
[[Васил Левски]] също изработва свое виждане за държавното устройство на Балканите след премахването на османската власт над християнските народи на Балканите. [[Космополитизъм|Космополитизмът]] на Левски е широко известен. Принципно Апостолът не е бил противник на братството между народите, друг обаче е проблемът за отношението на Левски към идеята за балканска федерация. Това е сложен въпрос и изисква по-задълбочен и сериозен анализ. Факт е, че никъде в архива на Левски не е засвидетелствано заявление на Апостола в подкрепа на идеята за Балканска Федерация. Левски обаче говори за Балканска република и това дава основание на много изследователи да смятат, че той е бил привърженик на една по-радикална и прогресивна форма на балкански федерализъм, като неразривно е свързвал федерацията и републиката на Балканите, нещо което липсва при Каравелов.
1703

редакции